Звън
Красива си – със вечност си,
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да!
И трудна си по-хубава!
Очите ти са силни и прозиращи,
отнасят ме в заветни пристани!
Снагата ти – сърна поителна,
отмерва жестовете, рони сенките!
Душата ти! – със веселите – весела,
със тъжните тъжи – и свети им!
Косите ти – родени заедно с огъня,
отвели злите мисли – и сърцето ми!
Ухаеш на една съставка от прибиране,
в изконното и непорочно – щастие!
Ти струна си – а аз… просвирвам те.
© Аспарух Любенов All rights reserved.
