alexein (Алекс)

Пътят 🇧🇬

… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...

Prose » Short stories

2009-08-07T23:22:24+03:00 1.4K 3

Кошмар 🇧🇬

Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...

Prose » Short stories

2009-12-29T21:06:58+02:00 1.5K 3

Недостатъчна ли съм за себе си? 🇧🇬

Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...

Prose » Others

2011-04-28T21:38:31+03:00 1.4K 1

Последен дъх 🇧🇬

„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...

Prose » Others

2011-04-27T10:15:37+03:00 1.2K 1 3

Самота и смелост 🇧🇬

… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...

Prose » Others

2009-07-31T22:28:11+03:00 1.6K 6

Selected works

Пътят 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Недостатъчна ли съм за себе си? 🇧🇬

Последен дъх 🇧🇬

Самота и смелост 🇧🇬