deeed (Даниела Моллова)

Моето училище 🇧🇬

„Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...

Prose

2006-05-23T21:43:45+03:00 4K 6

Боли, но прошка се нарича любовта! 🇧🇬

Опитах се да легна тихомълком,
да скрия сивото, напрегнато лице.
Обидата, тъгата да преглътна,
да спра треперещите си ръце.
Исках да заспя безмълвно, ...

Poetry

2007-02-02T21:19:40+02:00 1.5K 4

Да бих могла... 🇧🇬

Да бих могла в душата ти да вляза,
да се пропия в теб и да изчезна тихо.
От кални мисли на хулители да пазя
сърцето ти и да му давам смисъл.
Да бих могла във вените ти да се влея ...

Poetry

2007-02-01T19:38:42+02:00 1.3K 4

Без име 🇧🇬

Протягам ръка, а пръст я обвива -
твърда, студена, дори някак зла.
Спомен за истина - болка фалшива -
посява безплодни у мен семена.
Мирис на сяра, гнилост. Забрава. ...

Poetry

2007-01-30T01:11:05+02:00 1.4K 2

Selected works

Моето училище 🇧🇬

Боли, но прошка се нарича любовта! 🇧🇬

Да бих могла... 🇧🇬

Без име 🇧🇬