Да бих могла...
Да бих могла в душата ти да вляза,
да се пропия в теб и да изчезна тихо.
От кални мисли на хулители да пазя
сърцето ти и да му давам смисъл.
Да бих могла във вените ти да се влея
и с лечебна сила болестта да вържа.
Да я превърна във грижовна фея -
сълзите с къс надежда да избърше.
Да бих могла ръцете ти да бъда,
да се извая в щит около твойто тяло.
Да си егида сам и сам да си присъда.
И да ме няма, пак да бъдем цяло.
да се пропия в теб и да изчезна тихо.
От кални мисли на хулители да пазя
сърцето ти и да му давам смисъл.
Да бих могла във вените ти да се влея
и с лечебна сила болестта да вържа.
Да я превърна във грижовна фея -
сълзите с къс надежда да избърше.
Да бих могла ръцете ти да бъда,
да се извая в щит около твойто тяло.
Да си егида сам и сам да си присъда.
И да ме няма, пак да бъдем цяло.
© Даниела Моллова All rights reserved.
