enormity1

Name Александър Петров

 

"На безконечна нощ във власт,
Черна като ада до самите си недра,
Всички богове прославям аз
За свойта несломяема душа.

На обстоятелства жестоки във захвата,
Не трепнах, ни сълза пролях.
Под вечната принуда на съдбата
Не склоних глава дори като кървях.

Отвъд това свърталище на гняв и сълзи
Възправя се единствено страхът ни от смъртта
И макар годините безмилостно да пълзят
Мен не плаши и не ще уплаши тя.

И колкото и тясна да е портата към бъдещите ми покои,
Колкото и наказания да има там за моите дела,
Аз съм господар на бъднините свои
И аз единствен направлявам своята душа."

Уилям Ърнес Хенли

 

Selected works

  • Галерията

    Prose » Others   51  Нищо не остана от човека който бе. Неговото истинско лице спи в заблуда. Пропадайки до дъното той се научи да се държи... Ела, потанцувай в неговите зали на суетата. Съдбата на неговото изкуство... забвение. Въплъщение на страстта на живота му... преплетена със структурата на неговото изкузство. Гор ...
  • Edmund Vance Cooke - How Did You Die?

    Translations » Poetry, from English   56  Едмунд Ванс Кук - Как загина?
    Справи ли се с тази неприятност, която дойде на пътят ти,
    весел, с решително сърце ?
    Или скри лицето си от светлината на деня,
    със трепереща душа и уплашен ? ...

More works  »

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.