thedac

         Аз се казвам Димитър Драганов Драганов и родом съм от град Стралджа, в който за пръв път вдъхнах живот на своята поезия, която днес четете. Мисля, че съм обикновен и добър човек. Не се страхувам да плача, когато ми се плаче, и обичам много света, който ме заобикаля, допълва и изгражда. Той е красив и очите му са сини. Въпреки че понякога е груб с мен, не му се сърдя, а дори се опитвам да го разбера. Знам, че се нуждае от това. Не се отдръпвам, когато ме обижда, а комуникирам с него, за да успеем да се изясним. Удрял ме е жестоко и единственото лекарство за раните ми е поезията. Произвеждам го в мислите си и го дарявам с действията си. Познавам добре неприятния вкус на страха и кръвта. Научих се да прощавам. Времето и обстоятелствата ме направиха силен и справедлив мъж с реалистична преценка към динамиката на действителността. Знам кой съм, какво мога и накъде вървя. Според мен най-важното в този кратък като премигване с око живот е да не се имаш за важен, а да накараш някого да се почувства обичан, желан и ценен. Да дадеш от себе си, без да поискаш нищо в замяна. Когато си себе си, нещата просто ще ти се получават, приятелю. Говоря от личен опит. Ако си искрен, хората ще усетят това и ще те допуснат в света си. Там може да ти бъде топло или студено, уютно или неудобно. Не се страхувай да опиташ. Ние живеем и се променяме всеки ден. Промяната е трудна за сбъдване, но е начало на нов живот. Ако тичаш от страховете си, е възможно да се спънеш някъде по пътя и те да те застигнат. Падането по гръб предлага две възможности: да се предадеш или да се изправиш гордо, въоръжен с любов за раздаване. Да се предадеш или да се изправиш... Ако бъдеш вечно тъжен, светът за теб не би бил цветна картина. Усмихни се и все някога ще срещнеш нечия усмивка. И две усмивки ще заживеят в ритъма на една. Звучи добре, нали?
 

        Ако у някого се е породило желание да чете моите поетични и прозаични творби във фейсбук, то нека заповяда и в личната ми страница в социалната мрежа за споделяне на творчество:

          https://www.facebook.com/dimitardraganovpoetry

Selected works
559 results
Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...
  1117  27  30 
Кухите стаи на моите чувства,
трудно погълнаха доза живот.
Плавно потрепнаха топлите устни.
Други докоснаха. Пламна любов.
Приказна нощ... Олюляни персони... ...
  1269  16  33 
Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
  497  11 
Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...
  866  17 
Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...
  819  11 
Random works
: ??:??