thedac

459 results
  • Без любима жена

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Светът е измама.
    Осъзна ли това?
    Оплачѝ се на мама.
    Оставѝ ме да спя.
    Ще боли да обичаш. ...
      29 
  • Тринайсет коне и един забравен герой

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Той живя. Поживя си добре.
    Свят видя и дечица направи.
    Завеща им тринайсет коне,
    портмоне, броеница и крави.
    На мегдана поведе хоро... ...
      23 
  • Покана

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Ела на вратата ми ти –
    когато звездите заспиват,
    когато се давя в сълзи,
    когато ръцете изстиват.
    Ела за душата. Сама. ...
      50 
  • Виновни

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry
    Къде се намираш сега?
    Дали ме обичаш вековно?
    В море от безкрайни лица
    нима ме погледна любовно?
    Виновни сме ние... Нали? ...
      49 
  • Пазител на Троя

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Говорѝ ми така, говорѝ!
    Оставѝ слепотата без дреха
    и за моите мъжки очи
    разберѝ, че желаят утеха.
    Без задръжки в дома ми ела. ...
      45 
  • Позната

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Жената, която мирише на бъчва –
    ме спря и подаде ръка за стотинка.
    Животът, когато съдбата ти връчва,
    не пита дали за Димитър, за Гинка.
    Ела на ръба – да извием хорото! – ...
      71 
  • Желанията на живота

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Пожела ли животът красив
    да развее криле за наслада,
    да запее, да пише с молѝв,
    да въздиша, да става и пада?
    Да остави букет на жена – ...
      58 
  • Без теб

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
    а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
    Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
    и душата елитарна се пропука – побесня...
    През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
      40 
  • Парче от Любов

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Запомни, че те чаках довчера,
    и да плачеш не виждам защо.
    Аз любов не успях да намеря
    от момиче, в съня ми дошло.
    Аз растях през годините сини ...
      45 
  • Родени за Добро

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Отиде си и Стефан Данаилов.
    България е птица без крила –
    заровила глава под карамфили.
    Сърцата ни, мишени на стрелба,
    лишени са от право да живеят, ...
      43 
  • Там, където сърцето спокойно е

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Photography
      87 
  • Любимите морски вълни

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Love, Phylosophy
    Пясък пее под бели обувки –
    морски плясък раздира брега.
    Без душа, упоена в преструвки,
    смело крача по тази земя...
    На вълните очите са сини. ...
      63 
  • Мъжът, жената и мечтата

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Мъжът за жената е болка и радост,
    навярно дори е солена сълза.
    Жената, пленена от сила и младост,
    избира да бъде до тази скала.
    Жената раздава добро на букети, ...
      64 
  • Искра в света на тъмнината

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Светът е оптична измама.
    Делят ни тела и ръце...
    Денят е облечен в пижама,
    мигът е разсечен надве.
    Валят от небето сапфири, ...
      62 
  • Нали сте вдъхновени да летите?

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Phylosophy, Civilian
    Затворен между четири стени,
    усмивките измъчени раздавам.
    Отлъчвам се, защото ме боли...
    Дали на младини не побелявам?
    Понякога кървя като войник – ...
      77  10 
  • Да не би да сънувам?

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Ако с него понечите да правите
    любов за пръв път,
    той ще се смали пред теб като устремила се
    към хоризонта матрьошка. Малкото момче
    ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
      59 
  • Звук от летящи копита

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Дори да боли, ме помни!
    Нали ме обича до болка?
    Ти моите грешки прости,
    момиче. Боли, но доколко?
    Усмивката своя носи! ...
      42 
  • Да

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Да изляза в града
    на спокойна разходка.
    Да обичам жена.
    Да пътуваме с лодка.
    Да отгледам деца. ...
      45 
  • Послепис

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Погледни ме, когато те гледам!
    Светлини се разливат в очите.
    До морето се води беседа –
    а вълни се разбиват в скалите.
    Целуни ме, когато целувам! ...
      51 
  • На сбогуване

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Утре вече няма да се видим.
    Пътищата ни ще се раздалечат.
    Ти си толкова невинен.
    Лъскави коли ни подминават.
    Хори и съдби се разминават... ...
      51 
  • Изповедта на една звезда

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Love, Phylosophy, Civilian
    Аз съм цар на горите, а ти?
    Вдъхновѝ се от моите думи
    и красивия ден оцветѝ
    с топлина и цветя помежду ни.
    Разкажѝ накъде полетя... ...
      59 
  • Бързо ще се срутят и оковите

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Вие ми кажете, драги зрители,
    как да се отскубна от умората.
    Хората са истински грабители.
    Рухва на надеждата подпората.
    Вие разберете, драги зрители, ...
      47 
  • По залез слънце

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Free verse, Other
    Заспиват офисите на града.
    Спят и се топят. Връщат се от работа
    очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
    Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
    Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
      34 
  • Дъждовно

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Този град е печат на гърдите,
    водопад от назрели мечти.
    Листопад облада планините,
    а сърната в горите се скри.
    Небесата изпратиха птички ...
      39 
  • Тръгвам си оттук

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Мисля си за теб,
    плача през нощта.
    Мислите са лед...
    Как да го стопя?
    Ти ме възроди, ...
      41 
  • Споменът за теб

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Колите – мокри...
    Хората – и те...
    Дали сред вопли
    тя ще ме съзре?
    Нощта се спусна ...
      53 
  • Епитет на мечтата

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Ще погаля жена –
    ще изпуша цигара.
    Ще оставя цветя
    за душата ми стара.
    Тя горчиво разбра, ...
      57 
  • Днес

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Prose » Others
    Избори. Надеждата хвърли поглед през рамо към сияещия град на великите обещания, в който хората бяха престанали да се надяват, и продължи да върви към ръба на скалата. Защо да не го направи? Нима е нужна някому?   45 
  • На лов за въздишка

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Ударете и двете страни
    на живота, когато боли ви!
    Съборете бетонни стени
    на сълзи и обиди лютиви!
    Споделете красивия миг ...
      57 
  • Железни илюзии

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
    още много път го чака до заветния Бургас.
    „Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
    като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
    Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...
      71 
  • Изкуствен театър

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Това е животът – уви! –
    умираш накрая на пътя,
    натрупал злата̀ и пари –
    и липса на спомени скъпи.
    Блуждае в небето звезда. ...
      79 
  • Зима

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Над улѝчки и ливади
    иде дядо белобради.
    Него зима го наричат
    и децата го обичат.
    Той терлѝчки ще раздава, ...
      52 
  • Снимка от реалността

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
    Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...   52 
  • Любовен рай

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Love, Phylosophy
    Той, животът, е път и посока!
    Откъснѝ забранения плод!
    Полетѝ над земите широки
    и отдай се на този живот!
    Целунѝ под луната момиче! ...
      69 
  • Отворѝ се, сърце...

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Love, Phylosophy
    Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
    Ще боли да съборим фасадите.
    Запомнѝ, че когато се губим –
    се рушат безпардонно оградите.
    Изкрещѝ в тишината натегната, ...
      81 
  • Шепотът на есента

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Влак прекосява оттатък града,
    крак олюлява, лети под дъжда.
    Пак наблюдавам ефира в нощта,
    злак се подава, суфлира луна.
    Флаг се развява, топи се сълза. ...
      47 
  • ***

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Prose » Others
    Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...   44 
  • *

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Prose » Others
    Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени.   58 
  • Кръговратът на живота

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Prose » Others
    Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ...   62 
  • Едно самотно сърце

    thedac (Димитър Драганов) thedac
    Poetry » Other
    Спи бездомникът до Billa и сърцето го боли.
    Нѐгли дните са котѝло на излъгани съдби?
    Той по пладне ще засвири в едноока самота,
    без площадни панаири, сам в потока на света.
    Беше грешен и пострада. Изостави го жена ...
      58 

© 2003-2020, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.