thedac
704 results
Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта. ...
  28 
Навярно ме очакваш ти сама
и вярно е, че виждам те красива.
Обичам те. Планета си. Земя.
В очите ми дихание разливаш.
Навярно ще намеря любовта ...
  36 
> Значи, така ни се струва
>
> понякога черен светът.
>
> Хора, недейте тъгува – ...
  110 
Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...
  78 
Някой някъде плаче. Надолу.
По етажите. Чувам го аз.
Някой сам е в душата си гола.
Някой плаче за капчица страст.
Някой пие. Жената си бие. ...
  71 
През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.
Давал винаги утеха и опора бил докрай. ...
  100 
Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,
надявам се в очите ти сълзите ти ...
  71 
Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.
Къшей хлебец на масата плаче. ...
  85 
Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...
  67 
След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...
  114 
Аз съм историческа издънка.
Дишам, но линея сякаш аз.
Нося избелели сини дънки.
Прося си усмивчици от Вас.
Плащам си за стрес и за обиди. ...
  138 
Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.
На вратата тъгата звъни. ...
  89 
Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.
Децата ти се смеят и ехтят. ...
  104 
Ние бяхме си толкова близки.
Ние с теб си живяхме добре.
Днес съм просто самотна огризка
и разбито от мъка сърце.
Не виня, че си тръгна сърдита. ...
  52 
Винаги са ми били много интересни хората, които заявяват приповдигнато, че парите са всичко. Обикновено това са едни душевно злобни, мисловно ограничени и нарцистично опиянени личности, които вътрешно са готови да премажат всеки и всичко по пътя си, ако получат насреща си изказване, намиращо се в пр ...
  105 
Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...
  53 
Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.
Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.
Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.
Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години. ...
  92 
Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...
  200  21 
Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...
  120 
  172 
Няма смисъл да питам защо
ти от мен си отиде отдавна.
Късам всяко горчиво писмо.
Беше тиха, добра и забавна.
Ще запомня очите – искри – ...
  87 
Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...
В мен поетът не вижда предели. ...
  128 
Нямаше смисъл да тичам напред.
Нямаше смисъл от всичките думи.
Нямаше смисъл да мисля за теб.
Нямаше смисъл да късаме струни.
Нямаше смисъл да пиша творби. ...
  68 
Искам, когато прибирам се вкъщи,
моята дама да бъде добре.
Искам, когато небето се мръщи,
ние да пием горещо кафе.
Искам, когато тъгувам и плача, ...
  81 
Мен боли ме, че нощем съм сам
и че плача самичък – боли ме.
Нося скромна душа – милиграм,
изтъкана от болки и рими...
Мен боли ме от хорския плач ...
  76 
Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...
  106 
Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...
  67 
Ти отместваш коса зад ухо
и душата ми бързо се свлича.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.
Ти си слагаш червило и грим ...
  117 
Аз съм толкова млад, но боли ме да виждам,
че животът ни вече не струва и грош,
че ни дебне отзад и свирепо приижда
бедността, нeузнала какво е разкош.
Аз съм толкова млад, но в гърдите ми стене ...
  79 
Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...
  67 
Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае – ...
  55 
Дъщеря ми навярно след време ще каже:
„Тате, бил си поет, но какво от това?
За какво си се имал за толкова важен?
За какво си се борил, баща ми, в лъжа?“.
Цял живот съм се борил, момиче любимо... ...
  95 
Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна ...
  65 
Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...
  66 
Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца! ...
  127 
Ако ли някой, който си обичал,
не ти е верен, не, не ти е верен,
не се отчайвай ти, другарю смел,
все нявга друг ще те намери...
Ако ли дал си много ти за някой, ...
  75 
Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...
  80 
Минаха толкова много години.
Минаха толкова много лета.
Минаха пролети, есени, зими.
Минаха в полет и птичи ята.
Минаха хора, печално смирени. ...
  148 
Тишина. В тишината – врата.
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът... ...
  143 
Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...
  134 
Random works
: ??:??