thedac
520 results
Времето ще покаже
дали ще изхвърли зад борда
екипажа.
Някого – знам – ще накаже.
Даже и аз да ...
  42 
Да ти кажа, че сме квит?
Ще излъжа, мила моя...
Аз от мъка съм разбит –
но останах някак в строя.
Не дочаках твоя звук ...
  27 
Край разбития път е самотница спряла
и е свила цигара в задушния ден.
Синините личат по болна̀вото тяло,
а наблизо се рее всемир изтощен.
Не прилича на дама субектът неясен – ...
  29 
Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ ...
  49 
Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...
  29 
Сам съм, жестоко помилван.
Сам съм. Присъда търпя.
Сам ще остана във филма.
Сам по света ще вървя.
Сам на брега на мечтите, ...
  32 
Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...
  43 
Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...
  55 
*
Не позволявай на никого да те смалява и да управлява ходовете на живота ти, защото ти си това, което си, и никой няма право да определя това, което можеш да бъдеш.
  46 
Земята е суха,
земя на тъга...
Нима не дочухме
гласа на страха?
В неделя красива ...
  48 
Оценявай живота, защото
се върти колелото неспирно.
Защитавай гласа на доброто
и прощавай делата немирни.
Опознавай места по земята ...
  65 
Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.
Открих, че боли да си сам. ...
  62 
Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...
  97 
Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,
а друго – да подлагаш крак ...
  45 
Боли ме да бъда войник
във време, което е спряло.
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.
Животът тече си навън – ...
  86 
Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под о ...
  50 
Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна. ...
  56 
Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода ...
  36 
Хората стоят в таксита,
а градчето се прозява
и небето – сеньорита –
хубав ден ни пожелава.
Вятър свири и ухае ...
  37 
Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
  51 
Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.
Село няма, но жената ...
  54 
Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави ...
  75 
Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира. ...
  75 
Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...
  95  10 
Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая? ...
  66 
Волно ми е, мила.
Искам чудеса...
Искам жар и сила,
страст и свобода.
Ти си ме пленила ...
  82 
Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...
  58 
Откакто пея своите слова, светът изглежда някак по-човечен,
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...
  66 
  157  10 
Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.
Този глас ме убиваше бавно ...
  57 
През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...
  75 
Животът тече и тече –
дори да не искаш, изтича.
Животът – земя и небе –
сега на какво ти прилича?
Животът живее се днес ...
  89 
Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци, ...
  114 
Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...
  68 
Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...
  65 
Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
  92 
Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
  89 
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
  104 
Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
  77 
Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...
  85 
Random works
: ??:??