"Докато слизах надолу по стълбите, осъзнах случилото се и ме напуши смях. Като същинско дете, той ме беше събудил, защото иска нещо. Въпреки всичко ми се видя чаровно, но не знаех дали няма да го прави винаги. Завърнах се с още топлото кафе от долу, а Димитър ме чакаше навън на терасата, седнал на пластмасовия си стол и потопил очи в телефона си. Отново беше сложил диоптричните очила, които толкова добре му стояха.
-Имала ли си профил в някой сайт за запознанства? – попита ме Димитър, докато оставях кафето му.
-Не, защо?
-Ами аз имах един и си го намерих – каза той – виж, пълно е с почитателки.
Изсумтях.
-Нарочно ли го казваш, Димитре?
Очите му блестяха дяволито, но той доволно отпи от кафето и сетне въздъхна.
-Прекрасно, топло кафе. Ще си изтрия профила – каза.
-Прави каквото искаш – не се сдържах аз и седнах на другия стол. През нощта бе имало буря и сега въздухът бе свеж и влажен. Сигурно плажът щеше да е мокър.
-Ама разбира се."
от "Доктор Вреден". Тая история ми е голям майтап до ден днешен хихи
Selected works
66 results
Страх ме е да те погледна - глава 5
🇧🇬
Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...
~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...
Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...
Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...
