Oct 8, 2006, 2:47 AM

* * *

  Prose
1.1K 0 0

Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, лъже, изкушава и плаши заспалите, но нещо, което веднага изчезва със събуждането - с първия допир с реалността. Понякога посипвaна от мисли, тя започваше да се самоизмъчва, после изведнъж  тези стрели от мисли, идеи и спомени рязко спираха и на нея и се струваше, че земята бавно се накланя на една страна, виждаше хоризонтално пред себе си зелената трева, сянката на дървото, което пада пред нея, но пред очите и се мяркаше друга картина, как земята се накланя на една страна, дотолкова реално изглеждаше това, че и се струваше, че губи равновесие и се плъзга надолу по влажната трева.
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...