Apr 12, 2015, 9:06 PM

13

  Prose » Others
1.3K 0 1

Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и тя забравяше да си настрои будилника, заливаше се с кафе, не си гледаше в краката и пропускаше зеления светофар. Онова лице, което не беше виждала от точно тринадесет петъка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...