Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и тя забравяше да си настрои будилника, заливаше се с кафе, не си гледаше в краката и пропускаше зеления светофар. Онова лице, което не беше виждала от точно тринадесет петъка.