12 abr 2015, 21:06

13

  Prosa » Otros
1.3K 0 1

Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и тя забравяше да си настрои будилника, заливаше се с кафе, не си гледаше в краката и пропускаше зеления светофар. Онова лице, което не беше виждала от точно тринадесет петъка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...