Последните дни от месеца се блъскаха в мен под формата на разпиляни мисли и объркани чувства, драпащи по стените на собствения ми Ад.
Бесните кучета в мен се бяха пробудили и неотлъчно следвани от лудостите ми измъчваха душата ми, разкъсвайки я на милиони парченца, и разпръсвайки я из Вселената.
Едновременно поглъщаща, но и отприщваща цялата ярост, която можеше да се побере във всяко едно кътче на преобладаващия, и завладяващ Хаос.
Хаос, който дори сега мълчеше, заглушен от виковете на всичко онова, което крещеше да излезе, но умираше като въздишка върху устните ми, които на свой ред се бяха превърнали в гробище.
Някой умен беше казал: "Странно нещо е душата. Никой не знае къде се намира, но всеки знае как боли.."
Знаехме ли наистина? Как боли душата? И, ако можехме да се влюбим два пъти, ама истински (от онова умопомрачителното влюбване, след което не оставаш цял), щяхме ли да се влюбим в един и същи човек или щяхме да изберем коренно различен?
А ако имахме още едно сърце и изборът да ...