Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката си и полъха на летния вятър. Като лента пред очите ми преминаха всички тези спомени... спомените, в които не облаците ми правиха впечатление, а ти... спомените, в които не усещах мократа трева, а погледа ти, който се задържаше върху мен. Може би си мислих, че съм щастлива, но пак знаех, че тази гледка и това усещане не могат да се сравнят със спомените ми.