И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кървавата симфония и онова човешко момиче.
Всичко бе толкова неясно, той дори не различаваше фигурите, нито лицата , но болезнените звънки стенания на оръжията и агонията, изщракването на чупена кост, стоновете, хрипливото дишане на умиращите, бушуващият опустошителен огън и пукотите му... всички тези звуци още кънтяха неспирно в главата му..
Некус издърпа една груба кърпа изпод възглавницата и трескаво избърса лице в нея.
На вратата се почука.
- КАКВО!? - стресна се от собствения си тон.
- Съжалявам за безпокойството, но ме изпраща сър Джос Фин. Каза да ви предам, че Ви очаква пред портите на замъка на Нейно Величество. - гласът потрепна, - Простете за безпокойството... простете...
Жрецът се поч ...