И този път дрезгавата предутринна светлина проникна в пещерата още преди Джуджилейла да влезе, но сега Джъд посрещна разсейването на мрака без радост и упование. Все още усещаше тъпа болка в областта на корема. Бързо вдигна ризата си и огледа мястото, където снощи вещицата беше забила острието на кухненския нож в тялото му. Рана нямаше, нито пък белег.
„Тя ме уби!“, помисли си ядосано момчето. „Трябва да се махна оттук, преди да е дошла, иначе не знам какво ще направя!“
Той скочи пъргаво от одъра, нагласи върху него зейрата, свита на руло, с шапката в горния край. После потопи разковничето в басейнчето и го намота около китката си.
Изпод камъка изпълзя сянката на вещицата. Тя тръшна торбата си на масата, приближи се до одъра и се надвеси над чучелото.
– Малкият глупак още спи! – измърмори нетърпеливо. – Изкушава ме да го ръгна и да приключим историята, но не мога, не мога. Не и преди края на Церемонията!
Джъд, притаил се в дъното на пещерата, тихомълком се приближи към нея и се метна с ...