Dec 7, 2007, 9:26 AM

* * *

  Prose
770 0 1
1 min reading
Престанах да търся теб в чужди очи... Започнах да търся себе си там, където не откривах и най-малката твоя черта. Преди често свързвах усещането си за живот с твоето присъствие... Сега чувствам, че живея, заради мен самата. Трайно се вглеждах в затънтени тъмни пътеки, а вече сама вървя по големи и красиви площади. Обичах да оставам насаме с мисълта за теб, търсейки смисъл в
думите ти... Сега мисловната дейност протича само и единствено в посока на красиви и цветни мечти. Понякога ти пращах послания по Луната, да ти припомни за мен... Вече, поглеждайки нагоре, си пожелавам АЗ да съм добре и да съм здрава. Ти успя да ми покажеш красиви, непознати земи и планети, но аз разбрах, че ми е по-интересно да откривам нови неща сама. Винаги търсех основната идея
на безкрайните ти разкази... Сега оставям хората да я търсят в моите. Посвещавах цялото си време на теб... Сега мисля да отделя достатъчно и за себе си. Да! След теб Моят Свят се срути напълно, но събрах достатъчно сили да си го построя отново... по-шарен, по-добър и по-истински. Опитвах се да гледам на нещата през твоите очи... Вече осъзнавам, че си имам свои собствени. Често отварях стари рани и се питах чия е вината... Сега отварям само нови страници, с нова, по-интересна история - Моята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • eee...БРАВО,мацко!!!Само така...добър избор...най-добрия!!!Радвам се за силата ти...нека става все по-голяма!!!Поздрави!!!

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...