Чувствал ли си се сам, на ръба на отчаянието, на ръба на скалата, която си създал с любимия човек, където заедно сте били едно цяло? Имал ли си моменти, в които си искал да останеш сам с мислите си за човека, който обичаш? Замислял ли си се, че може би реалността не е такава и няма да бъде такава, каквато си я виждал в сънищата и мислите си? Мечтаел ли си, мечтаеш ли си за свят, за един по-добър свят, във който всичко ще е по-красиво, по-добре? Задавал ли си си всички тези въпроси, получавал ли си отговор? Замислял ли си се, че ако човекът, на когото имаш доверие, всеки миг, всеки момент може да промени това, което чувства, това, което мисли? Защото аз - да, всички тези въпроси ме пречупват, съсипват ме и аз не мога да направя нищо. Абсолютно НИЩО! И в момента, в който се усетиш, че всичко скоро може да свърши... то вече е свършило и всичко си е отишло и остава само надеждата, която отвътре те изгаря и нямаш сили да я убиеш и точно тово ù е лошото, че умира последна... Всичко е свършило преди да се усетиш...... (Диляна Борисова)