Jun 12, 2006, 9:06 PM

A Toi!

  Prose
1.6K 0 1
1 min reading

12.06.2006

 

Красив. Нежен. Невероятен. Страхотен.
Умен. Неповторим. Единствен.

Перфектен. Запленяващ...

 

A Toi – Viens de satisfaire mes désirs...

 

            Погледнах в очите му и видях как по лицето му се изписа една от най-красивите усмивки, които съм виждала някога.

          Нежно ме прегръщаше и страстно ме целуваше, отдавахме се напълно един на друг, на момента, а дори не се познавахме добре. Всяка една минута с това красиво момче ме отделяше все повече и повече от реалността, която и без това ми бе доста трудно да разбера и в която сякаш не можех да се впиша.

          Той държеше ръката ми, докосваше ме страстно и ми говореше сладко. Минутите с него бяха страхотни и напълно перфектни, като самия него.

          “Ще има моменти, в които ще спирам дъха ти” – бе казал той и сълзи закапаха от очите ми. Сълзи от щастие, от надежда, породени от едно парещо усещане вътре в мен. – “Но ще има и такива, когато няма да имам време за теб и ти само ще се ядосваш. Не мога да ти дам това, което искаш.”

          Сълзите от щастие изведнъж спряха. Тъгата и разочарованието бяха толкова силни, че като могъща преграда препречваха пътя на всяка една сълзичка, поискала да избяга от тях.

 

А как имах нужда от такава огнена страст!

А как имах нужда от такова огнено момче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еи страхотен разказ!МИ честно да ти кажа и на мен ми се е случвало подобно нещо!Но виновния не беше той,а аз защото когато разбрах,че ТОЙ е човекът беше късно и вече бях го изгубила от собствената си глупост!от мен имаш 6 ))

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...