12.06.2006 г., 21:06

A Toi!

1.6K 0 1
1 мин за четене

12.06.2006

 

Красив. Нежен. Невероятен. Страхотен.
Умен. Неповторим. Единствен.

Перфектен. Запленяващ...

 

A Toi – Viens de satisfaire mes désirs...

 

            Погледнах в очите му и видях как по лицето му се изписа една от най-красивите усмивки, които съм виждала някога.

          Нежно ме прегръщаше и страстно ме целуваше, отдавахме се напълно един на друг, на момента, а дори не се познавахме добре. Всяка една минута с това красиво момче ме отделяше все повече и повече от реалността, която и без това ми бе доста трудно да разбера и в която сякаш не можех да се впиша.

          Той държеше ръката ми, докосваше ме страстно и ми говореше сладко. Минутите с него бяха страхотни и напълно перфектни, като самия него.

          “Ще има моменти, в които ще спирам дъха ти” – бе казал той и сълзи закапаха от очите ми. Сълзи от щастие, от надежда, породени от едно парещо усещане вътре в мен. – “Но ще има и такива, когато няма да имам време за теб и ти само ще се ядосваш. Не мога да ти дам това, което искаш.”

          Сълзите от щастие изведнъж спряха. Тъгата и разочарованието бяха толкова силни, че като могъща преграда препречваха пътя на всяка една сълзичка, поискала да избяга от тях.

 

А как имах нужда от такава огнена страст!

А как имах нужда от такова огнено момче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еи страхотен разказ!МИ честно да ти кажа и на мен ми се е случвало подобно нещо!Но виновния не беше той,а аз защото когато разбрах,че ТОЙ е човекът беше късно и вече бях го изгубила от собствената си глупост!от мен имаш 6 ))

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...