The work is not suitable for people under 18 years of age.
Утре в даскалото ще носим есе... Шийт, направо ме разболяха. На тема... нещо за любовта беше. Абе беше един вид - как сваляме гаджетата. Демек - нещо такова. Пълна простотия. Е, кво? Да взема да напиша на един лист - казваше се Пепа и я свалих с тухла. Мммдаaa! Добра идея...
ЕПИЗОД 1
„Казваше се Пепа и аз я проснах с една тухла...”
Кратко и ясно, ама на госпожата няма да ù хареса. Ще почне да пита – как с тухла, с каква тухла, с четворка ли, не е ли малко не кавалерско, не може ли с нещо по така – с тухла единица поне? Или с шамар – по-нормално е!
Значи – фааак! Не става...
ЕПИЗОД 2
„Казваше се Вили и я свалих с водка...”
Да де, ама госпожата ще пита с каква водка? Ми – с „Флирт”, с каква друга? И името си пасва някак си. И колкото съм се напушвал с водка флирт, направо заеби... А за подмамването - ми става с кафенце за примамка, а после и водка! Първо трябва да я подмамиш. После я удряш, за да я свалиш... С обувка може би, най-много с обикновена тухла. Знам от опит – действа!
Фааак, ама и това не става!
Госпожата ще започне пак да ми набива - ама как с тухла, моля ви се? Колко брутални хора са младите... И фааак, фааак...
ЕПИЗОД 3
Добре де, малко в екшън-мод тогава...
Ми значи ще пиша – как свалих Лили, когато тя беше в един хеликоптер. И аз вадя... оная работа... Не, бе - вадя базуката... Не, бе - истинска базука, от желязо... Не, че другата не е, де... Както и да е - вадя РПГ-то и пускам една ракета по вертикоптера. Така я свалих, демек. Пък после по СиЕнЕн излъгаха, че вътре нямало гадже на име Лили, ми не'кви ЮЕС-маринци, а пък аз не съм си аз, ами не'къв боец от милициите на Мухтада Садър.
Фааак! Пак кофти! Не върви като за даскало, нек'си....
ЕПИЗОД 4
Ми видело се е... Ще си го пиша, както си е:
„Бехме на един купон в „Люлин” и – батка, така се бех размазал... Абе, бех се направил на щайга, направо ти казвам... И една – Мира се казваше, вика ,,Аре в стаята"!
И аз викам - „За кво, ма? Кво шъ търся там, ма?
И тя вика - ,,Аре бе, аре...".
И аз викам - „Добре, ма!”... И отиваме, и стоиме нек'ви такива тъпи, и тя почва да ми разкопчава панталона...
И аз ù викам - ,,Какво правиш – ма, офцоооо!?"
И тя – „Свирка, бе – смотан, такъв!”
И аз викам – „К'ва свирка, ма? Сигурна ли си, че не е блус-хармоника?...” Щото – сгряваш ли, батка? Аз вече се бях подквасил мнооого и ми го нямаше инструмента - направо ни'къв... И пак ù викам – „Тъй че, ако трябваше да свирим, бе гърл - казвай друг път предварително, та да се наглася като за пред публика и овреме...”
И тя – тъпа нек'ва, се сдуха такава...
И какво стана най накрая - стана на въпрос за политика... И нещо ми вика за кого ще гласувам на изборите и прочие простотии нек'ви там...
И аз ù теглих една майна сочна... Шийт!
И т'ва стана – ей, на!...”
Ама, пак - фааак! За есе не става и т'ва...
ЕПИЗОД 5
Ами - на, да взема да рефрешна пък риал-случка:
„Една Тони, като бяхме на лагер, ми правеше сърчица със стрелкичка по мокрия пясък, баси!
Ама аз бях прекалено зает да си джиткам с френдовете плажна топка.
Еми к'во да се пра'и - аз на море съм отишъл да плувам и да се забавлявам, пък тая шунда ще ме занимава с глупости не'кви... Ай, сикана!
Все пак я изчаках да се върнем в София, ама тя повече не ме погледна - викам - "Ясно, мина фазата на разгоненост при кучката, мммдаааа".
Ама взех, че и звъннах - пак от чужда тутурутка, а тя - кой, та кой... А аз ù викам – „Аз, ма!” И тя като ми се развика – „Престани да ме преследваш, абе тъъъп...” И какво ли не друго...
Е, те т'ва е – сега ме ядоса истински, закле'ам се, батка!
И като ù ги наговорих едни, само слушай:
„Първо си смени телефона, ма офцооо! После си смени тапетите и плочките! Направи си пластична операция на циците! Оперирай си пръстовите отпечатъци! Смени града и държавата! Смени всичките си най-добри приятели! Смени родителите си! Отиди в Сомалия, дето няма телефони и интернет! Наеми десет телохранители! После наеми и двама за краката - кракохранители! Плати на куките да ти подслушват тоалетната! Пусни си СОТ! Намажи си бравите с паста за зъби! Развъди в апартамента си женски богомолки! Кастрирай един пинчер - за да се озлоби, и го остави свободно да се изсере в кухнята ти – направо върху масата! По средата! Сприятели се с Бен Ладен или Супер-Бойко! Може и с Азис, ако щеш! Купи си пистолет и пури! Пусни си ток свободно по чешмите ти и навсякъде – където щеш. Боядисай улуците си оранжево и... Я се факай изобщо, ма офцоооо!”
А оная хич и не се стресна. Даже никак. Даже ми се изсмя, захапваш ли!
И ми вика, че въобще – ама въобщеее (скиваш ли!) не се връзвала на такива пикльовци, като мене.
Дето не знаят как да свалят едно гадже...”
Фааак! Това ще е есето утре за даскалото!
И майната му вече!
И на него, и на даскалицата!
И точка!
Личи си пред всички, че дълго време ще си пера чорапите сам, и ще си готвя сам... Но – на! Абсолютно яки си бяха и Епизод 1, и 2, и 3, и 4, че и 5, нали? Който казва обратното - да си такова майката с Хари Потър!
***
PS: Разказчето е по напълно реална случка – преработка на неволно чут разговор между ученици в рейса! Опитал съм се да спазя стила им.
22.11.2009 Автор: Михаил Конярски
© Михаил Конярски All rights reserved.