Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми плът. И аз съм така нищожна пред ордите на ада. Безпомощна съм като гълъб в клетка. Блъскам се обезумяла в невидимите решетки на моя затвор. Пропадам в царството на Луцифер. Огнени демони около мен пеят адски химни. Обгръщат ме, поглъщат ме, изпепеляват ме. О, небеса, няма ли пощада? Опитвам се да викам, но викът ми е сподавен от огнената целувка на Луцифер. Дъхът му ме изпепелява отвътре, прегръдката му ме опожарява. Предавам се, предавам се пред таз стихия, пред тази сила безгранична. Изгори ме, изпепели ме, спаси ме от тези ужасни мъки. Прегръщам моя черен ангел на смъртта и обгърната от адските демони, пропадам в дяволската бездна.