Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въздуха, мъжът не издържа и отиде да повика някого. Най-близък беше с Ради и Тинка, живееха през две къщи и като него гледаха крави. През годините много си помагаха, често пасяха заедно животните, правеха си безброй услуги, извозваха торта от оборите заедно, заедно прибираха сено.
Врели и кипели във всякакви неволи, съпрузите само с един поглед разбраха. Облякоха се и се втурнаха да му помагат. До сутринта етажът на Камъка светеше от чистота, а покойникът, измит и облечен, лежеше на прастария си креват. Тинка само изглеждаше патрава, всъщност ръцете ѝ не спираха да пипат, разтребваше, метеше и бършеше, докато мъжът ѝ и Камъка се щураха напред-назад, пънеха се в старите ѝ чехли и час по час изл ...