ІІ част
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агамор, сине Добромилов, позна ли ме, сине? – говореше
му познат глас, който Агамор помнеше от детството си, един глас, който старият вещер Архимегон бе затворил в една кутия, а феята Касина бе обрекла на вечен живот. Огледа се, но не видя нищо освен прага на гората и камъка до него. `Сигурно все още чувам миналото!` - помисли си, но гласът пак го заговори:
- Агамор, виж ме! Аз съм Любовир, владетеят на Кралството на зелените ливади. Не си ли чувал за мен?!
- Чувал съм! – отговори Агамон и се усмихна сам на себе си –
Сигурно полудявам! Говоря, а не виждам никой. Сънувам... сънувам... да, сънувам, че говоря с някой – продължаваше да се успокоява той.
- Нищо, че сънуваш! Аз дойдох в съня ти, за да ...