Агонията (Капчица живот)
КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се нацупи, че като се развилня, че като се разфуча – истинска хала ненаситна! Всичко се изпокри. Кое където свари.
Да, януари си замина, ама нравът му остана. Ей го на, февруари – и той сърдит. Още не дошъл, пък си разиграва коня. Какъв ти кон – бяла мечка. Сибирска. Едра една такава, тромава и гладна. Цъкли с очите си и ръмжи. От устата ù ветрове излизат и дето минат, всичко замръзва... Ама ще омекне. Ще кандиса и той. Само да подуши южняка и друга песен ще запее.
Но сега – лошо. Студ и болести. А от всички болни, тате е най. Всяка сутрин посреща деня с уморения си поглед, взира се през прозореца и шепнешком повтаря: "Благодаря ти, Боже, и за този ден!”
Брои си дните. И как ги брои, като не знае колко са му отброени?
– На мене дните ми са преброени...
– Преброени са, да, те и нашите са преброени, ама колко са? Я не се занасяй, ами се радвай и на тази капчица живот, дето ти е дадена! Ей го на – януари го катурнахме, сега ще катурнем и февруари, после марта и хоп – ще се хванем за зелено. И така – през люляците, до петровките. После... после каквото стане!
01.02.12г.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
,,Капчица живот'' разкош, ще я взема... Поздрав сърдечен, Ангел!
