Агонията (Малък сечко)
МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хора.
– Ама кой ще е жив да ги чуе? – добавя тате.
– Кой, кой? Ще се намери кой – подема от вратата Петко Певеца, поотърсил се от снега, зачервил бузи, запалил огньовете в очите си – ние, кой! Какво сте се завайкали и натръшкали по одровете? Я да ставате, че като грабна дряновицата!
– Ти може, ама... – засяда нещо в гърлото на тате, лицето му прави отчаяна гримаса и тялото му леко се задрусва.
– Ние, казах! Помниш ли какви зими сме изкарвали? Туй зима ли е? Пфу! Ощипана мома на мегдана! Нацупила се вече. Чалгаджийка! На плейбек пее и оркестърът ѝ свири на плейбек! Ние да не сме слухари, че да ѝ се стряскаме? Класиката обичаме ние, класикатаа! А тя е жива. Стаила се е сега, докато премине този бял панаир, ама я да видиш след месец като бликне оная ми ти музика от изворите, като забълбука по камъчетата, като се върнат певците от турнетата си по чужбина, като припнат балерините в бели, розови, алени, всякакви фустички – ето ти цял симфоничен оркестър, цяла опера, балет! Че като зашушукат реките и горите започнат да повтарят бисовете! И така – до безкрай. Ден и нощ, нощ и ден.
– Тъй, тъй, Певец, ама който има уши и душа, ще ги чуе, а който...
– Ами като се наконтят ония ми ти аристократични дами, като цъфнат, че като се люшнат ароматите им! Цяр! Цяр! Божа благодат! А твоя люляк, ей тука зад къщата, той като размирише, истина ти казвам, байно, по-лу-дя-вам! Честен кръст! Няма младост, няма старост – всичко е живот! Пък после като наближи Петровден, оная ранозрелка край реката като нахвърля петровчиците – същински жълти пиленца! Хапнеш едничка, погледнеш небето, Бога хвалиш!
– И аз за нея мисля, Петко, от нея да хапна, пък после... – тате се обръща на другата страна и млъква.
А навън Сечко сече ли, сече...
03.02.12г.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Поздрав!