Ах, тая младеж
1 min reading
Белята вървеше преплитайки крак о крак, сякаш беше единственият оцелял воин от Никофоровата армия. От време на време поспираше и устата му изпускаше по някоя благословия: "Ох, как ме нареди това копеле! Ненаситник, хищно животно, орангутан! Направи ме на бостанско плашило. Няма здраво местенце по мен. Чак кокалите ми болят. Гадината му с гадина! Неговата кожица!... В шадравана ще го натикам! Да може да отрезнее пиянската му мутра! Не се вижда какво е магаре, а другите седнал да поучава. Ама и на мен не ми пука от нищо. Хубаво го наредих. Изстисках го като гъба сюнгер. Шмекер се пише, а? Мисли, той да води хорото. Няма го майстора! Само с едно не мога да се помиря, че този път така лесно се предадох. Сега не ме бива и за вторични суровини. Язък на новите ми дънки! Колко зор видях да ги изкрънкам от татенцето. Бая соленко му излязоха. Колко труд положи да намери долари! А колко плати, да не говорим! Бива си ги наш`те търговци, дето въртят търговийката! Не е майтап работа това, играят си с огъня, ама кога ли ще ги подпали? Но тяхна си работа, всеки отговаря за себе си.
Ох, ох, ох... ето, че и късметът ми върви! А сега и водичката ще ме освежи. А да поумия наваксаната си физиономия, че не знам как ще се прибера в къщи! Тъй ми се пада, като не си знам мярата! А, бе, то и аз съм си виновен... Събрал съм се с една тайфа от кол и въже. Грешка няма в тях - юначаги. Да стоиш и да им се наслаждаваш на разпиляните мисли. Казвам им аз.
- Приберете се, бе, момчета! Стига сте скитали по баровете и закачали младите мацета!
А те , юруш върху мен. "Ти си такъв, ти си онакъв! Ти не си съвременен!" Врели, некипели. Знам ги аз! Всички искам да ме подхлъзнат върху динена кора. За приятели се пишат, а?...
А онова рошавото магаре, като го хвана, като го заритам, чак на отсрещната стена ще го залепя! Да виси вместо афиш, та да му се наслаждават! Неговата кожица! На ербап се пише, а?...
Ох, ох, ох... ето, че и късметът ми върви! А сега и водичката ще ме освежи. А да поумия наваксаната си физиономия, че не знам как ще се прибера в къщи! Тъй ми се пада, като не си знам мярата! А, бе, то и аз съм си виновен... Събрал съм се с една тайфа от кол и въже. Грешка няма в тях - юначаги. Да стоиш и да им се наслаждаваш на разпиляните мисли. Казвам им аз.
- Приберете се, бе, момчета! Стига сте скитали по баровете и закачали младите мацета!
А те , юруш върху мен. "Ти си такъв, ти си онакъв! Ти не си съвременен!" Врели, некипели. Знам ги аз! Всички искам да ме подхлъзнат върху динена кора. За приятели се пишат, а?...
А онова рошавото магаре, като го хвана, като го заритам, чак на отсрещната стена ще го залепя! Да виси вместо афиш, та да му се наслаждават! Неговата кожица! На ербап се пише, а?...
© Мария Герасова All rights reserved.
