Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който я държи. Ако сърцето ми сега е с врата притворена, не се страхувай! Постой на прага с дни и тихичко ми говори. Аз все някога ще ти отворя. Да влезнеш вътре, да ти покажа изоставените места и кътчета, които до основи са разбити. Да ти кажа, че имам най-красивото сърце на света, защото макар и ранено, много чувства в него са пропити. Ако душата ми сега е разпиляна и се опитва да ти се довери. Не се страхувай! Тя е като пъзел, само парченцата съедини.
Недей ме убива с ласки, с безумни обещания и клетви. Убий ме с честност, убий ме с търпение. Аз съм като птица свободна. Научих се да летя, макар с начупени криле. Не ме прибирай в клетка. Мразя да съм затворена. Може би искам над теб като феникс да кръжа. Аз няма да избягам, ако ти намериш този път към мен. Не, няма и да се предавам, когато има болка в мене. Аз няма да се страхувам, ако трябва да те пусна в моето сърце. Отварям го широко, когато ми докажеш, че няма да го смачкаш, ако го поставя в твоите ръце. Ще бъда смела, само истински да си. Борбена и пряма, както винаги, както знаеш ме и ти. Не се страхувай да ме пуснеш, няма да си тръгна. Не съм човек, който може да бъде окован във вериги. Искрена съм, като сълзите ми. Не ги изпивай с устни, остави ги.
Ако истински си, бъди за мене рицарят с доспехи. Не искам клетви и обещания, нито мъж, облечен в скъпи дрехи. Ако истински си, бъди себе си за мен. Не искам престорени думи и посивяла любов. Ако истински си, отключи сърцето ми и този ключ на две разполови, за ново начало готов.