Nov 11, 2011, 8:20 PM

Ако истински си

  Prose » Others
1.1K 0 3
1 min reading

Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който я държи. Ако сърцето ми сега е с врата притворена, не се страхувай! Постой на прага с дни и тихичко ми говори. Аз все някога ще ти отворя. Да влезнеш вътре, да ти покажа изоставените места и кътчета, които до основи са разбити. Да ти кажа, че имам най-красивото сърце на света, защото макар и ранено, много чувства в него са пропити. Ако душата ми сега е разпиляна и се опитва да ти се довери. Не се страхувай! Тя е като пъзел, само парченцата съедини.
Недей ме убива с ласки, с безумни обещания и клетви. Убий ме с честност, убий ме с търпение. Аз съм като птица свободна. Научих се да летя, макар с начупени криле. Не ме прибирай в клетка. Мразя да съм затворена. Може би искам над теб като феникс да кръжа. Аз няма да избягам, ако ти намериш този път към мен. Не, няма и да се предавам, когато има болка в мене. Аз няма да се страхувам, ако трябва да те пусна в моето сърце. Отварям го широко, когато ми докажеш, че няма да го смачкаш, ако го поставя в твоите ръце. Ще бъда смела, само истински да си. Борбена и пряма, както винаги, както знаеш ме и ти. Не се страхувай да ме пуснеш, няма да си тръгна. Не съм човек, който може да бъде окован във вериги. Искрена съм, като сълзите ми. Не ги изпивай с устни, остави ги.
Ако истински си, бъди за мене рицарят с доспехи. Не искам клетви и обещания, нито мъж, облечен в скъпи дрехи. Ако истински си, бъди себе си за мен. Не искам престорени думи и посивяла любов. Ако истински си, отключи сърцето ми и този ключ на две разполови, за ново начало готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...