Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.

За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.

Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рисувам в ярко синьо, ти можеш да ме накараш да го видя така. Правиш така, че да губя доверие, после пак ме печелиш и любовта ми побеждава всички лоши мисли. Вярвам в теб, в твоята любов, в нас.

Минаваме през лошото и се наслаждаваме на всяка победа, колкото и да е малка. След това се усмихвам и е тази усмивка, която те кара да  се чувстваш жив.

Запалвам се и ти ме гасиш, с нежност. Подаваш ми ръката си, дори когато я отхвърлям, държиш я отворена, за да се хвана. Защото ме познаваш и знаеш, че те обичам и винаги се връщам.

Усещам те сутрин, когато  устните ти ме докосват, сякаш слънцето ме докосва.

Щастлива съм, когато ме погледнеш и ме разбираш, щастлива съм, дори когато се опитвам да те излъжа и ти ме хващаш. Просто ме познаваш.

Ако утре ме обичаш повече от днес, аз вярвам в теб повече от вчера, значи вървим нагоре.

Когато утре си отвориш очите, просто се усмихни, защото има човек, който те обича, въпреки всичко, въпреки всички. Защото за този човек означаваш мъж, приятел, семейство - любов!!!