Others

7 results

Не заслужавам нищо 🇧🇬

Смятах, че дори и хората с лош късмет заслужават нещо хубаво. Макар и минимално, щеше да напълни душата ми с мъничко радост. Може да се стори като каприз, но в мига щом разбрах, че ще дойде в града ми така чакан камиона на Кока Кола, оторавих едно голямо БЛАГОДАРЯ към бога. Толкова години копнеех да ...
51

Буржоазията в гримьорната 🇧🇬

Граф Пундьо Тен и Дукеса Спирала отишли намацани с шармантност на бала. Там била кралицата Кордела и с гумения си ластик била егати модела. Нейният съпруг – надутият помпозен бял Памук, често цапал се със грим и ходел като смешен мим. Но целувките му с разни Бузи, цапали прекрасните му блузи.
Бала б ...
78 1

Реверанс към вечността 🇧🇬

(лирично "отклонение" от оригинала: Семейно, сме на село — без интернет...
Съзерцаваме и си припомняме лицата!
Хапваме боб и погача, осветени от свещи.
Авторът)
I ...
182 1 6

Koледни дръвчета 🇧🇬

Омаляхме всички да търпим Цинцъра, така де, всеки си плаща кафето, ама искахме малко по-радушно отношение, в къщи си имаме намръщени и все недоволни. И една и съща интериорна подредба, жената прибрадена със забрадка за да не виждат ролките по косата й, малко поразвисен пеньоар, колана му едва я опас ...
148 8

Пантофката на Лудостта - или една по-различна приказка за Пепеляшка. 🇧🇬

Лудостта, като една Пепеляшка, чакаше бала, за да се срещне с Властта. Само чрез нея тя щеше да сбъдне мечтата си и да управлява навред. Сестрите ѝ бяха я заключили в едно мазе, наречено „Рационална мисъл“, но нейната добра кръстница — Параноя — се появи и я дари с нови одежди. Превърна зелената ѝ т ...
114 1

Теория на хаоса 🇧🇬

– Прашинката от окото ми не излиза, въпреки сълзите, които лея денонощно – каза Бог и измисли потопа.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.
159

Шаран 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
184 2 5

Празници 🇧🇬

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е вър ...
182 8

Краят на есента 🇧🇬

Затворих вратата на стаята си, за да не влезе вътре студът на настъпващата зима.
Затворих очи, защото зимата се беше превърнала в ядрена, но аз никога не го разбрах.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.
124

Величието на орела 🇧🇬

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да ...
119

Мъдри мисли и афоризми без клизми 1 🇧🇬

.1.
Ако на лъжата краката са къси, на истината са дълги, то на глупостта, може би, са на шпагат.
2.
Трай, бабо, за хубост; дядо – за сила и младост; стринке – за престиж; вуйчо – за екскурзия в Париж…
И от цялата работа излиза, че сме най-силната, хубава, млада и успяла нация, разпръснала се по свет ...
182 3

Каторжник на времето (Старост) 🇧🇬

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.
Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава дикта ...
110

Свят на илюзии 🇧🇬

Човекът с тика на окото си говореше сам и всички си мислеха, че е луд – беше в началото на ерата на слушалките.
Човекът с тика на двете очи си говореше сам и всички си мислеха, че говори по телефона – беше в края на ерата на слушалките.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Стр ...
122

Балетът на глупостта в галоши 🇧🇬

Галошите на глупостта са пробити и тя, като се надува и джвапа по пътищата на държавността, мокри напуканите си пети с тиня. Пързаля се по хлъзгавите пътища, но прави маневри и тълпата ръкопляска, защото си мисли, че това е специален номер от цирка. Преди беше боса, но след като многократно удари ку ...
213 2 6

Кратки срещи на изток (14) 🇧🇬

Усетих как по гърдите ми се разпиляват дълги коси, ароматът от които мигновено изпълни съзнанието ми и го замъгли с грешни продължения. Сетивата ми се обостриха до степен, в която най-малкото движение на тялото до мен се трансформираше в приятна агония за моето. Чертите на Дявола бяха меки, спеше дъ ...
198 1

Древната царица 🇧🇬

Живяло отдавна, много отдавна едно племе. То населявало прекрасна ниска планина, която имала диви гори изпълнени с живот и обширни поля, огрени от слънцето, които раждали много жито. Племето се чувствало богато и щастливо. Хората били трудолюбиви и будни и природата щедро ги дарявала за техния труд ...
136

Миш маш 26 _ ИИ_Внимавай какво си пожелаваш 🇧🇬

Представете си – лято, море, плаж, малко дете е седнало на самия бряг и с лопатка и кофичка строи замък. То старателно добавя мокър пясък към бъдещата постройка, оформя стените, кулите, окръжаващият ров, моста към главната порта … и замъкът става все по голям, все по красив и истински … Накрая тича ...
230 2

Съдбата на човека Лаик Нехабилитиран 🇧🇬

Наум му дойдоха няколко математически идеи: двоична непозиционна система, следствие от косинусовата теорема в прилика с тази на Ферма, равенство между частите на сума от коефициент по сума при зависимост на индекса на следващата от онзи на предходната...
Нямат достъп към специализирано списание и ум ...
119

Обедно време 🇧🇬

Тръгна. Стана тежко, олюля се, но нозете му го държаха. Още не беше навършил трийсет. Не можеше да повярва. Как стигна до тук! Какво значение има пътят. Всъщност?
Колко птички пееха навън! Прозорецът зееше отворен. Кучето мразеше само една от тези птички – сойка ли беше или друга, но викът ѝ го ядос ...
184 2 2

Бананови спомени 🇧🇬

- Един банан, а толкова много спомени! – възкликна майката, леко просълзена. Дъщеря й я прегърна и каза:
- Какво толкова си спомни, че се натъжи?
- Още с първата хапка – започна да разказва майката – си спомних Коледния ден, когато бях малко дете. Мама беше поръчала на татко да купи банани, понеже б ...
161 1

Отново за добрите хора... 🇧🇬

Беше слънчев есенен ден, но не ме радваше... Повече от месец не можех да се освободя от жестокия стрес, след като моят съпруг внезапно почина... Понатоварена с две големи чанти - пазарска и дамската ми чанта, на спирката в края на Старата главна, чаках тролея... На пейката бях сама и наоколо нямаше ...
229 1 11

Постпрудонизъм 🇧🇬

Търговията е кражба.
Банкирането е кражба.
Предприемачеството е кражба.
Работодателството е кражба.
Пред края на текущата година в България се пръкнали по над милионер на денонощие. Аз не съм от тях, затова не ми искайте назаем! И да имах, нима бих ви дал?
212 4

Неточни науки 🇧🇬

Всяко поколение е орисано с война.
Прадядовското и дядовското – руски агресии срещу османския суверенитет със съща цел за пореден опит да се губернизират Проливите.
Бащиното – съветска интервенция за обезличностено комунизиране.
Моето – „специална операция“ против украинската независимост за панслав ...
188

Счупено /без/времие ...... 🇧🇬

Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена. ...
237

Индианско 🇧🇬

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...
262 3 5

И ние сме готови 🇧🇬

Изсърбахме сутришното кафе, разказахме си новините от телевизията,...брей, ами то станало време за обяд.
Цинцара, притъпя около нас с големият си портфейл да му плащаме.
Извадих монети 5 х 20 стотинки и 4 х 5,... 1 и 20, и му ги подавам. Той се понамръщи.
Митьо Горския бръкна надълбоко в джоба си и ...
270 1 9

Някъде в баланса 🇧🇬

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
268 4 5

Идеята за новогодишните празници 🇧🇬

Идея за почерпка:
„Пожелания за новата година с малко сладки изненади“
1. Съберете малки пакетчета с лакомства – например бонбони, малки шоколадови хапки или домашно направени сладки. Можете да ги подредите в малки торбички или кутии и да приготвите персонализирани етикети за всяко пакетче.
2. Текст ...
155

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
309 1 17

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
205 3

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
174

Тайната в Господните притчи 🇧🇬

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
251 2 2

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
280 4

Миш Маш 25 Непознатият ИИ 🇧🇬

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...
473 12

Стокхолм 🇧🇬

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...
244 2

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
256 2

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
209

Елегично 2 🇧🇬

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
266 4

Още малко за Антигона 🇧🇬

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
185

Елегично 1 🇧🇬

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
309 2