Feb 6, 2022, 2:46 PM

Албер Камю - Чужденецът - резюме

1.9K 1 2
3 min reading

Камю - Чужденещът: I част: Господин Мьорсо си взима отпуска за 2 дни и заминава за погребението на майка си, която е в приют. Тя е била атеистка, но сега е поискала религиозно погребение. Синът не иска да я вижда в ковчега. С портиера пият кафе. Идват и приятелите на покойната - около 10 души. На старците е забранено на присъстват на погребението, само най- близкият - Тома Перез е допуснат. Освен тях са само синът, директорът и болногледачката. Перез страда най-много. На другия ден Мьорсо отива на плаж, където вижда стара колежка и любима от кантората - Мари Кардона. Плуват заедно и после отиват на кино. На другия ден - неделя, той стои сам в празния апартамент и гледа хората през прозореца. Съседите му - единият избухлив, мърляв, другият - с куче, което хем обича, хем не понася. Всичките са самотни. Ремон Синтес е имал жена, която обсипвал с пари и грижи, но впоследствие разбрал, че го лъже и е неблагодарна, набил я и я изоставил. Но за него това не е достатъчно наказание. Мьорсо подновява връзката си с Мари. Той става приятел и с Ремон, който пребива отново жена си, защото му е изневерила и го е мамила. Обещава да свидетелства за това в негова полза пред съда и така Ремон се отървава само с предупреждение. Не обича промените, няма амбиции за промяна, харесва живота си. Всичко му е все едно, дори дали ще се ожени и замине за Париж. Кучето на Саламано се изгубва. Ремон сега пък има проблеми с някакви араби, крито са на страната на пребитата „уличница”. С Мари обичат да плуват и ходят на плаж. След обяда Мьорсо, Ремон и приятелят му Масон се разхождат по плажа. и изведнъж виждат двама араби, които се приближават. Преди това отново са се разминали, когато са излизали от .жилището си, но тогава не е имало сблъсък. Понеже Масон е едър и силен, Ремон го кара да се включи в битката, ако този път се състои. И арабите и Ремон са ранени след нея. След като Ремон е превързан, защото кърви заради раната от ножа, заедно с Мьорсо се връщат при арабите, за да довършат спора си. До бой не се стига, Ремон се връща във вилата, в която са отседнали, а Мьорсо се връща сам на плажа, където вижда единия арабин. Преди това е взел револвера на Ремон, за да не се стрелят, а да се бият като мъже. Когато арабинът вади ножа си, Мьорсо импулсивно вади револвера и го надупчва с 5 куршума - първо един и след кратка пауза още 4, за да е сигурен, че си е свършил работата както трябва. II част: Арестуван е. Идва служебен адвокат, но Мьорсо е апатичен към всичко. На всички въпроси той отговаря без желание, всичко му е все едно. Това ядосва адвоката. Само съдия-изпълнителят е търпелив и има желание да му помогне. Подсъдимият не вярва и в Бога, за разлика от съдията. Следствието продължава 11 месеца. Мари идва само един път, защото не са женени и няма право на повече свиждания. Свиква с всичко. В затвора едно от наказанията е липсата на жени и цигари. Мисли си за нещата от живота му и така убива времето. Спи много, говори си сам и губи представа за времето. Делото започва, залата е препълнена с хора и журналисти от вестниците, които те лично са раздухали за него. Всички хора, които до този момент са имали връзка с подсъдимия, свидетелстват. Директорът на приюта на майка му, кактю и портиерът свидетелстват срещу него и му изтъкват лошите черти. Селест, Мари, Масон, Саламано и Ремон - обратно. Но те не са чути, за съда Мьорсо е виновен и безчувствен, не се трогва дори от смъртта на майка си. След неговото дело, същият съд ще гледа и едно още по-страшно - за отцеубийство. Прокурорът иска смъртно наказание, а адвокатът го защитава. На Мьорсо започва да му липсва старият живот, който вече не му принадлежи. Въпреки всички опити за оневиняване, присъдата е обезглавяване на публично място в името на родината. След обявяването ѝ, у Мьорсо се зараждат мисли за бягство, за обжалване и за възможност за помилване. Когато идва свещеникът, осъденият казва, че не вярва в Бога и не иска да си губи последните часове време в разговори за него. Накрая вече не издържа, избухва, излива цялата си мъка върху Божия служител и си пожелава на екзекуцията да има повече зрители, които го мразят, за да не бъде самотен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Трендафилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво резюме. Не е спойлер, защото не ме заинтригува. Единствената фраза, която ми хареса е " пожелава си на екзекуцията да има повече зрители, които го мразят, за да не бъде самотен". Изглежда, че е квинтесенцията на романа, но не бих го прочела заради нея.
  • Любим роман.

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...