Алкохол
Плътен, задушаващ мрак бавно обвиваше всичко и го превръщаше в катранен черен свят. Лепкавите му пипала се полепваха по границите и поглъщаха всичкия светъл хаос, който цареше там. Цареше, някога, много отдавна, и от години беше почнал да гние. Малко по малко всичко пожълтяваше. Малко по малко, всичко започваше да изглежда не както се беше очаквало. С времето гневът и съпротивата срещу това гниене започна да отслабва и стигна до степен, когато вече нищо не беше от значение и светлия хаос отдавна беше забравен, като неосъществена мечта. Изгубена някъде в годините борба за нея. Тогава се появи мракът. Тъмнината му вече не беше плашеща. Тя се очакваше, като спасител и избавител от тази борба. Освободител от всичките тези години на напразни надежди и разбити илюзии. Бавно и постепенно всичко потъваше в неговите дълбини... Оставаше още малко, преди всичко да стане черно.
***
Лена се събуди. Беше 5 часа сутринта. От години беше свикнала да става много рано и това вече не и правеше вп ...