Ало, ало
-Ало? Миче? Айде, честит ти рожден ден! Много късмет ти желая! Какво?! Най-важно какво било? Абе, нали на "Титаник" всички са били живи и здрави, ма. Късмет, душа, това е! Какво казваш? Чакай първо аз да ти разправям за моя рошав късмет. Нали знаеш моичкия, че всеки петък е на риба. По едно време мислех, че ми изневерява, та веднъж отидох с него. Няма да повторя, никога! Мале, цел ден вися като луд с една пръчка в ръка и не стига, че сам мълчи, па и на мен дума не дава да кажа. Той така релаксирал?! Може ли човек да мълчи и да му доставя удоволствие?! Аз и насън говоря даже... И съм щяла да му сплаша рибата. Измисля си, нали мълчах цял половин час. За два дни хвана една жаба, неколко бутилки и един съдран ботуш. Рибар! Толкова е прост ти казвам. Първият ми мъж ги ловеше с динамит. Поне беше по-креативен, а тоя... За какво го напуснах? Честно да ти кажа, не помня. Та викам му: À ме оставиш пак сама в почивните дни, à си търси любовница. Аз няма повече да те трая, край!
Взе си отпуска и замина на село при мама му. Така ли? Купих аз една надуваема кукла. Е, ти па ме утепа! Надуваемо делфинче? От тея бе, какво се правиш, сети ли се? Да знае, че с мен шега не бива. Отивам значи на автогарата и я давам на шофьора. Казах му, че ще дойде един вампир да я вземе. Опаковала съм я в кутия с панделка отгоре... И стана една обърквация, не ти е работа. Моят дивак заминал на риба и пратил свекито. И тя един вампир, та шофьорът не се усъмнил и ù дал кутийчето. Аз ако знаех, че тя ще иде, бомба щях да ù пратя, ама другия път. Тая чума да го отвори и ми звъни:
- Какво си пратила ма, маме?
- Майче, нали все викаш, че кос ти е нападнал лозето, та ти купих чучело. - Измъкнах се некак.
- Браво, чедо! Ти кога ще дойдеш на село да ми помогнеш в градината?
- Затварям, нещо прекъсва.
Айде стига па и ти ма, Миче. Добър е той за другите, да не ти е дома само. Поне все го няма, та не може да се скараме ли. Така ли мислиш, че добре живееме? Аз винаги намирам време за един спретнат скандал. Да, така. Е, как съм могла? Е, те така. То това е нищо, той като се прибра, какви ми ги наговори. Изчервявам се, само като си спомня. "Аз ще ти... Аз ще ти го..." някъде към половин час. Ако беше ги правил тия, дето ми ги наговори, аз щях ли да му пращам кукла, кажи ми? Изложила съм го била на цело село, представи си. В двора стърчи мацка с шапка. Добре, че майка му ù сложила старите ми бански, та... демек... Все майка му всичко знае, все тя оправя нещата. Да бе. Пу! Ама те косовете не се плашели от чучела, а от силен шум, та тя сложила в устата ù една свирка и като задуха от запад, отзад де, плашилото свири, та спасила трите лозници, дето ги има... А това, че сега мама е доволна и ми прати грозде, за това нито дума. Нито една. Неблагодарник! Рибар с рибар! Айде затварям, че нашият се прибира и от вратата мърмори. Ех, ненаиграл се! Аз какво съм му измислила тоя път... Записала съм на телефона всичките му закани с "Аз ще ти...!!! Айде сега да го видиме! Пожелай му късмет! Ще ти разказвам утре, чао!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ало, ало...Много обичам да говоря по тилифона, може би, затова ми се получава, защото са почти куту истински, благодаря ви!!!
-
С усмивка прочетох!
-
На слука! не се знае от кой камък ще изскочи заекът, затова продължавай да залагаш капани. добре се справяш.
-
Опаа!Сега разбрах що се беше изгубила! Каквато си оправна само си пласирала надуваеми плашила из вилните зони Като са се навъдили едни апаши,едни косове
Искам да кажа, че се радвам че си тук, Светланчик. -
Мая, като почна да пиша всеки ден, да не си вземеш думите обратно
Виктор,мерси, че ме дочака
Ена, старшилище съм направо
Вале, точно това искам
Дани Паскова, радвам се, че успях да те усмихна!
Пер, благодаря ти!
Биляна, всеки ден започвай така!
АннаМари, опитвам се да съм свежарка
Адриана,нека ни е весело!
Анна, радвам се, че се радваш
Дани, ти ме разкри, няма нищо случайно!
Куш, мерси!
Дани Сулакова,
Ивон,
Благодаря ви!!! -
Приятно и усмихнато четиво! Много ми хареса!
-
Кефиш
-
Голям майтап. Поздрави за разказчето!
-
С Мая
Безкрайно съм щастлива да те видя отново тук -
Весело! И то много!
-
Хареса ми...много свежо...
-
Ммм, ще започна деня с настроение
-
Мълчанието може и да е злато, но не съм чул някой да позлатява бисери. Така че много добре направи, че спря с позлатяването! Радвам се да те чета отново!
-
Лажоваааа, ти си лек за душата
-
Страшна си!!! -
От кога те чакам да публикуваш от твойте си Дочаках разгеле!
-
ох, добре, че проговори
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
