Ало, како...
Защо ми трябваше да му разказвам вица за тъщата и двата зъба?! Защо, като го знам какво е леке?! Заврян зет, милият! Пита ли ме мен какво ми е, дето съм между чука и наковалнята? Сега на всички задава въпроса:
- Колко зъба трябва да има една тъща? Ами два! Единият, за да отваря с него бирата на зет си, а другият непрекъснато да я боли.
Прибирам се от магазина с две торби, бързам да приготвя нещо за новата година и чувам шум откъм хола. Влизам и какво да видя? Моят хубостник пъха пиратка в устата на мама.
- Сигурен ли си, че е безопасно?
- Довери ми се, тия са от най-безопасните.
Влетях с два скока:
- Какви ги вършиш бе, идиот такъв?
- Не дава да ù ги избия безплатно и без това ù се клатят. Защо се дърпаш, ма? Подарък искам да ù направя за новата година на тая гадина, аз и без това бира не пия. Добре, че ми каза тоя виц, ще ù туря зъби у два реда, та да си заприлича на себе си, тая акула с акула.
Едвам я вкарах в хола, искала още бенгалски огън да пали.
- Първо пиратката, после бенгалския. – и ù се хили.
Като го подгони тая жена, леле, откачих. Докато ги разтърва, що зор видех. То викаха, то се караха, най-после седнахме, е не точно като хората, да изпратим старата година и да си пожелаем да е по-хубава идващата. Не спряха да се джавкат тия двамата. Сипах по ракийка, отивам да сервирам вечерята и ми едно притеснено да не се изпотепат, докато ме няма. Тишина минута-две, страх ме е да влезем, какво ли се случи, не може да бъде – тишина. След малко чувам смях, тичам, те си пият, викат си наздраве и пей, сърце. Па като хванаха пиратките, криза ли, един час гърмяха на терасата и как не замръзнаха, ама ракията ги пази от простуда?!
- Колко пиратки си купил, бе, нямат свършване, айде прибирайте се?!
- Е, па, за сто и петдесет лева само. Евтино ми излезе, защото ги купих от производителя.
- А, така значи. Пуйка да беше взел, сега си яж това, което си си купил!
- Не стига, че цяла вечер забавлявах майка ти, пак недоволна.
Е така с вицове и фойерверки ми започна годината. После, ходи се оплаквай, че не живея добре.
А миналата година какво ми сервираха тия двамцата?! Заминахме на село, уж да е по-тихо, обаче не. Докато приготвях трапезата, да вземе да дойде дядо Мраз у дома. На младини харесвал майка и уж случайно минавал. Моят само това и чака, някой да му прави компания, налял му греяна ракийка и ха наздраве за старата, не за майка, а за годината, а да е по-добра новата и като запяха, вече беше късно. Толкова пиян дядо Мраз не бях виждала. Зарязах ги да си празнуват, а аз си залепих брадата и обикалях като луда из селото, няма заради тия пропойници да оставя децата без подаръци, я. Прибирам се, майка се качила на стола, стихчета им рецитира, дедката ù лепи петолевки на челото, а моят ръкопляска и припява: Са, са! Как не умрях, не знам?! Сега се чудя, да се разведа ли, или да изчакам да видя дали дядо Мраз ще поиска ръката на майка, че напоследък нещо често се обажда. Трябва да ги разделя моите хубавци, иначе няма живот. Како, моля ти се, вземи я малко при тебе. Ало, чуваш ли ме? Как не я искаш, нали и на теб ти е майка? Какво като е била две години, и при мен е вече две. Е, щото тебе те е развела, дай и мене да ме разведе. Айде ма, како, поне за един месец, да си отдъхна. Е, в старчески дом ли да я пратя? Добре, ако се разведа, ще дойдеш при мен, а на нея ще ù освободим твоята гарсониера. Добре, айде, възстановявай се и стискай палци дядо Мраз да се влюби в нея и да си я откара на село. А, някой звъни, сигурно е дедката. Айде свършвам за сега. Айде, късмет и на теб! Ало, како, пенсията не ù е малка, в тая криза, все е нещо... Ало... затвори...
© Светлана Лажова All rights reserved.
