АПРИЛ

                                                                             І

   %

   Гледам снимките, които ти е изпратил твоя невидян още красавец Антонио и се смея с глас. Дивите зайци са много сладки! Същите са, като нашите, българските! Интересно, как ли са прелетели океана?

   О, да! Със сигурност ще му изгризкат бегониите! Предай му от мен много поздрави и един ценен съвет: да посади в градината си моркови и зеле за своите братовчеди

   Не, не се смея! По китайския зодиак твоят Антонио е заек!

   Шегувам се, Светочка! Всъщност тревогите му с тези четири заека -нашественика ме трогнаха. Напомнят ми за вълненията на малкия принц на Екзюпери, който трепери да не би овцата на неговата малка планета да му изяде любимата роза. Сродна душа е този азорец!

   А пък  Нейджъл току що ми писа,че воюва с мишки в кухнята на къщата,  която е на повече от сто години. Мести мебели,запушва дупки...Аз го посъветвах да изпрати мишлетата тук, при мен,с някоя от многобройните групи английски туристи. До сега обсъждахме какви пояси да им купя, като ги заведа на Средиземно море и защо не трябва да изпускам от поглед най-малкото мишле. То, разбираш ли, обичало да гризе сладоледа на дечицата на плажа!

   Един час обмен на глупости с този мъж и умората от «умния», стегнат ден, се стопи. Какво ли щеше да бъде, ако можехме да общуваме на живо, а не чрез тези бездушни уебкамери.

%

   Слайд шоуто е прекрасно, Света! Няма да те питам кой ти го е изпратил! Зная, че е от Антонио!

   Щом искаш, ще ти разказвам, винаги, когато успея да открадна малко време. Аз обичам да пиша. Какво по –точно те вълнува? Подскажи ми някаква тема за начало.

%

   В момента чатим с Нейджъл.

   В събота той обикновено ходи в старческия дом , да посети майка си. И друг път ми е споделял, че един час с нея му се струва по –дълъг от един пълен ден тежка физическа работа. Днес обаче е в такова състояние, че...Искам да му отделя повече време.

   Извини ме, моля те!

%

   САМОТАТА няма пол и възраст! Само тегло,което надвишава неколкократно това на оловото. А парите я облекчават толкова, колкото влагата-ревматизма!..

%

   Сега трябваше да бъда в Лондон. Да седя на черния кожен диван до това белокосо момченце , да го взема в прегръдките си и да му пея песнички, за да може да заспи.

   Извини ме, че ти пиша на латиница! Още чатим с Нейджъл .И двамата скоро няма да си легнем. Може би защото стаите ни са на хиляди километри една от друга.

   Потресена съм от чата с него, Светочка.

%

   -Как мина съботния ден, Нейджъл?-попитах го аз.-Изглеждаш измъчен.

   -Бях на посещение при майка си в дома за стари хора. Казвал съм ти, че един час там ми се струва...

   -Защо? Какво те измъчва така?

   -Липсата на комуникация. Каквото и да и кажа, не стига до нея.

   -Защо не опиташ да замениш разговора с друг метод на общуване?-предложих аз.-Например да слушате заедно музика? Или да правите нещо просто и забавно? Да играете домино, да редите лек пъзел...

   -На такъв актьор като моята майка не му трябва домино, а нещо съвсем различно!

   -Говориш за майка си, Нейджъл! Тя е на 93 години! Прояви малко разбиране!

   -Всички говорят за разбиране!

    Гласът на деликатния англичанин така гръмна в слушалката, пъхната в лявото ми ухо, че аз трепнах.

   -Едно само ще ти разкажа! –продължи да вика той.-Само едно! Как същата тази моя майка преди четири години запали собствената си къща! Само защото аз бях решил да не живея повече сам и се бях събрал с ...

   Гласът му секна за миг, след това продължи малко по – спокойно:

   -Тя постигна своето, разбира се! Дойде да живее при мен, защото моята къща тогава беше с четири стаи, а на сестра ми Мери- с две. Мери започна непосилен за нея ремонт, за да може майка ни да живее поред и при двама ни. И когато основният ремонт най –после приключи, а жената, с която живеех, се беше спасила с бягство, майка ми изведнъж заяви, че няма да се премести никъде!..

   Нейджъл млъкна, запали цигара и ми изпрати по чата моята любима скайп емотиконка: мечето, което те прегръща и си мърда доволно малките кръгли уши:

   -Някои мои врагове положиха доста усилия да ме смачкат!-засмя се той весело и духна цигарения дим срещу камерата.-Но рекордите на моята майка и до днес си остават ненадминати!

%

   Не мога сега, Светочка, разбери ме! Лека нощ! До утре!

                                                     II

%

   Обичам предутрото. (Ти си ми умница и разбираш значението на съчинената  дума.) Лежа с полуотворени очи, пред мен е прозорчето, което гледа на изток, а зад него- лудешката радост на птиците и все по –силния блясък на светлината. Не зная само дали птиците ликуват, че изгрява слънцето, или слънцето изгрява, повикано от песните им.

   Обръщам глава и хвърлям поглед към бюрото в ляво. Рано е още. Мобилният ми телефон ще звънне след около половин час. Имам още тридесет минути за мен,за да се изпълня със светлина и звуци. И да проумея за сетен път как искам да ги споделя не с меката си възглавничка, а с едно кораво рамо.

   Вече мога да изпия виртуалното кафе с теб и да тръгна на работа.

   Извинявай за снощните ми излияния, Света! Трябваше да споделя това с някого!

%

   Снимките с розовия храст, които Антонио ти е изпратил, ми напомнят за розите в градинката на моята майка на село. Повече от две години не съм си ходила на България. Така ми е домъчняло, че...

   Когато родителите ми се пенсионираха,  купиха малка къщичка в равно зелено селце на около двадесет километра от родния ни град. Малко след това баща ми загина под колелата на бързащия автомобил.

   -Цял живот се блъскахме, Дане!- изплака майка ми през нощта, в която седяхме с нея край ковчега.-Да купим на теб и сестра ти жилища,да ги обзаведем, да съберем за леки коли, да ви изучим в университета, да направим сватбите, да  съберем нещо и за внуците...За нас с татко ти все нямаше или време,или пари, а най често- и двете. Сега, когато решихме, че можем да поживеем, Господ ми го отне!

   Иска ми се, момичето ми, да се кача на покрива на блока и с глас да се провикна: ”Ей, добри хора! Отворете си очите, докато не сте ги затворили завинаги!”

   Но си знам, че няма кой да ме чуе! Най много някой  съсед-умник да ме отреже, че съвсем съм оглупяла...

%

   Не, Светочка! Последното нещо, което искам, е моите и- мейли да те накарат да плачеш! Сега ще ти разкажа нещо смешно! Дребни случки от нашия емигрантски фолклор, да ти изтрия сълзичките.

   Тръгват две мои приятелки, деловата, вечно бързата и на думи, и на действия А. и усмихнатата и спокойна Б. да пътуват с метро. Б. е току що пристигнала в Мадрид от едно малко село в западна България.”Старото куче”, както казваме ние, ще я учи как да се оправя по улиците на милионния град.

   -Купуваш си билетче от този автомат- пъха А монета в цепката.-После го вземаш и влизаш в метрото.

   Отиват те двете пред входа с машинките, които са от стария модел, с въртяща се на тях къса метална бариера.

   -Пъхаш тук билета-обяснява кратко и делово А.-Буташ  с коляно и влизаш. Гледаш мен и правиш същото, ок?

   А пъха билета, влиза и тръгва към влака, без да се обръща. Вратите на вагона се отварят и тя а-ха –да влезе, когато си дава сметка, че Б. я няма до нея. Обръща се назад и що да види: Б. се пъчи пред входните машинки и ръкомаха, ухилена до ушите, а до нея две момчета от охраната я зяпат в устата.

   -Ти , приятелко моя, -казва Б. по –късно, когато и двете са се настанили благополучно във вагончето-защо ме излъга, че трябва да бутна с коляно? Вдигам аз ту единия, ту другия крак, като някой щъркел и- нищо! Добре, че дойдоха момчетата от охраната, че да се разберем! Едното от тях и телефона ми поиска даже!

   -Как не се излъга някой да поиска моя!-сопнала се А.-Тичам тук като луда вече четвърта година и –нищо! А на тебе, нали си хубавица, на четвъртия ден те огря слънцето! Ами да! Ако продължаваш да си запряташ полата и да вдигаш крака насред метрото, другият път няма да си искат, ами направо ще те ...

   Проблемът бил във височината им. Старото куче е около метър и осемдесет висока, а другата е дребосъче. И двете не съобразили, че коремчето и едва стига до коляното на приятелката и. Трябвало да бутне бариерата с него.

%

    Радвам се, че случката ти е харесала и си се посмяла.Ето ти още една за «лека нощ»

   Отиват двама нашенци на гроздобер в южна Испания. Единият от тях, около тридесет и пет годишен, здрав, буден мъж, влачи със себе си ремарке-свой чичо, прехвърлил шейсетте, цял живот превивал гръб на село за деца и внуци. Възрастният бере гроздето, младият изнася от редовете.

   По едно време минава надзирателят, спира до чичото, сочи нещо и му повтаря неколкократно:

   -Рекохе!А рекохер!(Събери, да се събере!)

   Имало нападало грозде и човекът казвал да се вдигне от земята, но кой да го разбере? Младият точно тогава бил в другия край на реда.

   Изправя се нашенецът, вдига ръце към небето и се провиква с пълен глас:

   -Прав е, Господи! Прав си е човекът! Като не си гледах пенсията на село, ами дойдох на майната си, вместо да пратя тук сина, дето е як като бик!..Нека сега ми вика испанецът, чи ми е куха кратуната! Куха е , ами! Куха и още как!

%

   Казваш, че отново си плакала, но този път от смях. Браво! Така ми харесваш много повече! Чудя се само как ми разбираш руския! Впрочем, не, Света! Не се чудя! С теб бихме се разбирали, дори ако говорехме на китайски език! Нищо, че не знаем и думичка от него!

   Казваш, че с твоя роден непознат Антонио общувате на немски език. И ти си филолог като мен! Сигурно за това с теб сме на един ум!(хе, хе!)

   Аз от немския не знам и дума, но за сметка на това португалският и испанският език си приличат както руският и българският. Така, че, когато се срещнем един ден с португалеца – островитянин, ще мога да общувам с него без проблеми.

   Не, не проявявай ревност, Светочка! Ние тримата сме сродни души, нали? Значи, един ден непременно ще се срещнем и открием!

   Хубаво е, че гледаш на всичко откъм смешната му страна. И аз се научих на това. Тук без чувството за хумор си загубен. Проблемите ще те глътнат цял. И, когато решиш, че вече си изплувал, ще разбереш, че си се удавил!

%

   Да, така е. Първите емигрантски месеци, когато не знаеш и една думичка от езика, изпадаш в такива ситуации, че...Дала съм клетва пред самата себе си, че един ден ще събера поне един том емигрантски “бисери” и ще го подаря на бъдещите поколения. Дано само те, ако изобщо го прочетат,да гледат на него с насмешка и досада и никога, никога да не усетят какво е вградено в основите му.

%

   За майките ни изнурени,

   които нас насън прегръщат,

   а внуците си невидени

   обичат с камери и пръсти...

   Милата ми майчица! Майка на емигрантка в Испания, баба на емигрантче в САЩ! (Както вървят нещата, скоро там ще има и второ.) Тя е смелчагата в нашия род. Кураж(и инат!) има за девет села! Снощи обаче не издържа, изплака по телефона:

   -Къде ходите, бе, деца? От три дни звъня ту на теб, ту на Ваня! (Ивана е дъщеря ми.) Твоят телефон ми мърмори нещо на испански, нейният – на английски и аз гледам като...Добре ли сте? Това само искам да знам!

   -Добре сме, майко! Нали сме твоя кръв! Всеки ден нещата ни вървят от добро към чудесно!

   За пръв път си сменихме ролите. Аз бях силната и наливах кураж. Когато си легнах и загасих лампата, пред очите ми изплува лицето на покойния ми свекър. ”Добре бях аз, докато беше жив тати, обичаше да казва той.Сега нещо не е както трябва...Аз седя на мястото му!”

   Преди години се  подсмивах на тези думи. Снощи подсмърчах, без да  зная защо. Сигурно съм хванала някоя хрема като твоята...

   Ранната череша в двора на село вече е започнала да зрее. Кой ли ще се качи да я обере? Както казваше баба, дете за лек там не остана .

%

   Да, Света, стихчето е мое произведение. Започнах да пиша преди три години тук , в Испания и от тогава не съм преставала. От зор, както казваше баща ми!

   Че това е някакъв вид лудост, ми е ясно! Но също така съм разбрала, че сега съм лудо истинска. Целият ми предишен живот беше лъжа- чистичка, лъскава и изгладена от редовна употреба. Удобна за хващане от всяка ръка...

(следва)