Египет, 870 година преди Христа

Бе средата на шему[1]. Бубастис отново се бе превърнал в море от хора, музика, цветове и танци. Тесните улички на града се бяха изпълнили с тълпи от празнуващи мъже и жени, които под звуците на флейти и дайрета се бяха отправили в една посока – към центъра, където се намираше храма на Баст. Всички бяха превъзбудени както от празничната атмосфера, така и от въздействието на бирата и виното, които се лееха в изобилие. Вратите на къщите и магазинчетата бяха широко отворени, стопаните и домочадието им приветстваха празнуващите и, разбира се, не пропускаха да хвалят стоката си. Можеше да се купи всичко. От лакомства и храни, до фини ленени тъкани, най-различни украшения, парфюми с великолепни аромати, много бира и дори вино, докарано чак от Библос[2].

Но най-много се търгуваха стоки, свързани с покровителката на града Баст. Можеха да се видят всевъзможни амулети с форма на котка, които бяха призвани да предпазват бъдещите им притежатели от зли сили и демони. Имаше и палитри с инкрустирани котешки образи и лъжички за грим с дръжки във формата на свещените за града животни. Цените естествено бяха по-високи от обикновено, но това не правеше особено впечатление на стичащите се от цялата египетска империя гости и те масово купуваха, без много да се пазарят. Някои взимаха предмети за лична употреба, а други - за подаръци на приятели и роднини, с които да ги зарадват при завръщането си у дома.

Странно изглеждащ мъж с високи кожени сандали и с препасан къс до коленете хитон[3] се бе спрял пред сергията на полугол търговец и с интерес разглеждаше стоката му. Отличаваше се, бе със светла кожа на лицето, не носеше перука и имаше гъста къдрава брада. Очите му бяха сини, а на главата му растеше смешна рижа коса. През рамо бе преметнал торба, а в ръка държеше закривана в горния край дървена тояга, с която се подпираше.

Явно бе чужденец. Но не приличаше на търговците от Библос или Сидон[4]. Мъжът не хареса нищо конкретно и за жалост на продавача отказа да види плетените от тръстика кошници, скупчени отпред. Всъщност не бе дошъл да купува каквото и да било. Искаше да присъства на церемониалното шествие на статуята на богинята Баст около храма.

Пилий, син на Хефест, пътуваше от няколко години по широкия свят. Искаше да научи повече за народите и техните нрави, както и да обогати познанията си в лечителството, което смяташе за свое призвание в живота. Бе родом от Аинос – град до устието на река Хеброс при вливането ù в Егейско море. Баща му бе уважаван лечител и той искаше да стане като него и дори да го надмине по умения и майсторство. Но у дома нямаше от кого да се учи и затова бе принуден да пътешества.

По време на скитанията си бе минал през Илион, Мизия, Лидия, Кария и Финикия. И навсякъде чуваше едно и също. Няма по-вещи лечители от египетските лекари и жреци. Те познават тайни от най-древни времена, до които никой друг смъртен не бе успял да се докосне. Всички, с които бе говорил, го съветваха само едно. Ако иска наистина да се обучи в тайните на лечителството, ще трябва да направи две неща. Първо, да научи египетски и второ, да отиде при последователите на Тот[5].

С първата задача Пилий се справи сравнително лесно. Живя близо година при един търговец в Библос. Там работеше избягал от египетското правосъдие прегрешил писар, който рискуваше да загуби ръката си, ако се върнеше у дома. И тъй като бе образован, Пилий успя да се хване на работа при търговеца, с времето се сприятели с писаря и той се съгласи да го учи.

Но освен езика, Пилий узна с изненада за съществуването на една древна държава, която бе много по-напред във всички дейности, които човек можеше да си представи. Искрено се учуди, щом разбра, че египетските лекари сину упражняват занаята си според писани книги и се посвещават само на отделен вид болести. Така имало лекари за очите, други за главата, а трети лекували зъбите, корема или други вътрешни органи. Това още повече възбуди любопитството му и ето, че най-накрая желанието му се сбъдна. Пилий вече се разхождаше сред поданиците на фараона.

Това, което видя с очите си, надмина дори и най-смелите му очаквания. В Библос се внасяха най-различни стоки от Кеми, с които се заплащаше за кедровото дърво, което пък пътуваше обратно за държавата на фараоните. Пилий се възхищаваше на великолепните статуи, гладките фаянсови скарабеи, изобилието от амулети и изящна бижутерия, които бе виждал по пазарите на финикийския град. Но той бе истински поразен от великолепните храмови постройки, които с огромните си размери и пищност смайваха всеки чужденец. Понякога се питаше дали това наистина е направено от човешка ръка, или е дело на боговете. Пазарите бяха препълнени със стоки, които идваха от цял свят, а всичко се описваше и следеше от писари, които се разпореждаха от името на върховния властник - фараона.

Понесен от веселата тълпа, Пилий съзря отпред високо издигащите се наклонени стълбове, които стояха пред стените на храма на Баст с развяващи се от вятъра дълги разноцветни ленти. Имаше чувството, че присъства на шествията в чест на бог Дионисий в родния си град. Само дето ги нямаше лудо скачащите сатири с техните грозни кози маски. Стигна тъкмо навреме, за да види отварящите се врати и бурните възгласи на множеството. От храма се показа шествие от жреци, носещи на рамене украсена с цветя златна ладия, върху която бе закрепен паланкин със спуснати бели полупрозрачни завеси. Вътре се открояваха очертанията на малка златна статуя с котешка глава. Пред ладията вървеше стройна млада жена, облечена в изумруденозелена туника. Тя пък държеше в едната си ръка систра, а в другата скиптъра – вас. Пред нея вървяха няколко жреци, които с пръчки проправяха път сред обхваната от екстаз тълпа. Повечето религиозни служители бяха с маски. Някои разпръскваха благовония по пътя на процесията, други пееха химн в прослава на богинята Баст и нейния баща Ра, който с животворните си лъчи трябваше да вдъхне нови сили в статуята на дъщеря си.

Шествието зави покрай дебелите храмови стени, последвано от танцуващата тълпа, а Пилий предпочете да се дръпне встрани. Реши, че е по-разумно да не се блъска повече и влезе през отворените порти. Всички се бяха втурнали след процесията, така че обстановката бе станала по-тиха и така поне можеше на спокойствие да разгледа храма. Тръгна бавно по широката алея към основната постройка, оглеждайки се встрани. Пилий бе изумен от огромното количество котки, част от които лежаха в кошници, а други се разхождаха необезпокоявани от никого. Напротив, на много места бяха поставени корита, пълни с риба, мляко и хляб, около които се бяха събрали много свещени животни.

Пилий изкачи каменните стъпала и застана пред едно от крилата на масивните кедрови порти. Възхити се на майсторството на неизвестния дърводелец, който бе издялал всевъзможните фигури, с които бе покрита вратата. Изведнъж отзад се чуха тихи стъпки.

-  Красиво е, нали?

Пилий се обърна изненадан. Пред него стоеше млада жена в бяла туника. Носеше черна перука, а кожата ù бе кафява и добре поддържана. Около очите имаше обилно нанесен грим. От ушите висяха златни обеци, а на гърдите носеше малка златна плочка.

-  Да, наистина. На човек може да му спре дъха от такава великолепна изработка. Кой ги е направил?

-  Само боговете биха могли да кажат, тъй като този храм е древен колкото и светът – отвърна учтиво египтянката, любопитно разглеждайки странника.

-  Жалко, би било поучително за поколенията да узнаят името на този майстор.

-  Вие не сте тукашен, а говорите езика ни така добре. Откъде идвате?

-  От Библос, работя за един финикийски търговец.

-  Но не приличате и на финикиец. Кожата ви е твърде бяла – рече с неподправен интерес в гласа девойката.

-  Не, не съм финикиец. Аз съм грък и идвам отвъд Голямото зелено море[6], както го наричате.

-  Толкова отдалеч! Всички ли хора от твоя народ имат такава бяла кожа?

-  Е, не всички, но са доста.

-  А всички ли носят бради?

-  Само мъжете – отвърна Пилий с лъчезарна усмивка. – А вие коя сте?

-  Тети. Аз съм помощничка на великата жрица на Баст – господарката ми Шепенвепе.

-  Къде е тя сега?

-  Как къде? Води шествието по случай празника на Баст. Не я ли видяхте?

-  А, онази жена, облечена в зелено – припомни си Пилий и в главата му изникна образа на гордата и красива жрица, която удряше някакъв инструмент в ръката си.

-  Точно така.

-  И кога ще се върне?

-  Щом приключи шествието.

-  Има ли начин да се срещна с нея? – попита внимателно Пилий и намести торбата, която бе преметнал през рамо.

Египтянката се вгледа в сините очи на чужденеца, чудейки се какво ли се таи в главата му, но реши, че не изглежда опасен и затова придаде замислен вид на физиономията си.

-  Може, но при едно условие. Да ми разкажете всичко за страната, от която идвате. Така или иначе господарката няма да се върне скоро, така че разполагаме с доста време – отвърна дяволито Тети.

-  Добре – засмя се Пилий и двамата потънаха в хладнината на храма.

[1] Сезона на жътвата (от средата на март до средата на юли)

[2] Древен финикийски град

[3] Къса туника (гр)

[4] Древен финикийски град

[5] Бог, свързан с наука, писменост и медицина

[6] Егейско море