Ангел №12
Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният.
Сега се питам. Дали ще ù позволя да ми отнеме чувството.
Нима ще го допусна. След толкова години.
Чувството няма да си отиде, дори и да отлетя от тук.
Няма да позволя на момичето, което обичам, да убие чувството в мен.
Това, което ти дава силата, за да правиш другите неща.
Със сигурност тя е минавала оттук.
Дете на музиката или просто разбито сърце, търсещо утеха.
Съзнанието е кристално чисто, умът е мъдър.
Ако обичам някого – не го забравям.
Помня първия миг, помня го и сега, ще го помня и цял един живот.
Това направих и сега съм тук след толкова време.
Чувствам се прекрасно. Аз все още съм влюбен.
Влюбен съм в онзи ангел, който срещнах в трамвая.
Тя имаше поглед, който ми подсказа всичко.
Как да позволя на нещо изключително прекрасно да си отиде.
Не, това ще е последното нещо, което бих направил.
Влюбих се в момиче от един трамвай, не се срамувам да го призная.
Не ме е страх да живея в сянка цял живот.
Знам какво искам и знам, че споменът за този ангел ще остане завинаги.
Няма да позволя на момичето, което обичам, да убие чувството в мен.
Това, което ти дава силата, за да правиш другите неща.
Със сигурност тя е минавала оттук.
Дете на любовта или просто разбито сърце, търсещо утеха.
Съзнанието е кристално чисто, умът е мъдър.
Момичето, което изчезна, е все още толкова значимо за мен.
Да, тя си отиде. Но остави нещо прекрасно. Остави ми спомена.
Той ще ми помогне да не я забравя.
Тежестта на спомена. Красив, като очите на всеки желаещ.
Аз няма да забравя човека, който най-много съм обичал.
Няма, няма, няма.
Ще написвам и пренаписвам историята си.
Ще съм някъде около моя ангел, за да знам, че има за какво да съм тук.
Може да не съм добре дошъл, но едва ли ще си тръгна.
Изгони ме от съзнанието си, ако можеш. Но в моето – ти ще си останеш.
Аз съм влюбен и ако в това има нещо лошо, то аз съм отровен.
Ако животът ми е отровен от една любов, то тогава аз ще си остана мъртъв.
Но няма да спра да обичам човека, който съм чакал толкова години.
Открих го и затова живях. Да, аз живях, за да дочакам този миг.
Няма да позволя на ангела, който обичам, да убие чувството в мен.
Това, което дава силата, силата да съградиш своя невероятен свят.
Със сигурност тя е минавала оттук.
Дете на детски хор или просто разбито сърце, търсещо утеха.
Тя ще си остане най-скъпото нещо за мен.
Обичам те, ангел №12
© Андрей Иванов All rights reserved.
+6
