Тъмно е. Всичко живо спи, но не и аз. За поредна вечер се замислих над това, че ако аз или ти, или всеки един друг човек на този свят не се беше родил, светът щеше да е различен, така, както щеше да е различен света без дъжд, без слънце, без различни сезони и така нататък. А колко ли пусто щеше да е вечерното небе без луна и звезди? Погледнах към небето и сякаш чаках отговор, изведнъж от звездния небосклон проблесна нещо, но какво беше това? Приличаше на падаща звезда, но не беше. Падна точно пред нас и ярката светлина, която огряваше цялата околност, мигом изчезна, и най-странното беше, че не почувствах страх, а едно силно любопитство, и дори за миг не се поколебах, а бързо облякох първите дрехи, който ми попаднаха и изтичах навън, за да видя какво е това нещо, приличащо на звезда. Докато стигна обаче до там, от главата ми не излизаше мисълта: защо нито една тераса не светна и защо нито един човек не излиза? Но както и да е, стори ми се безсмислено да се чудя и затова забързах темпото ...