May 12, 2013, 4:41 PM

Ангели срещу Демони Глава 3 

  Prose » Fantasy and fiction
825 0 3
5 мин reading

Глава 3


Ангели срещу Демони

Какво се случва с мен?


 

В църквата:

- Какво те тормози сега? – Агуас.

- Снощи, щом се прибрах, изведнъж от носа ми протече черна течност... страхувам се ! – Аз.

Страхът в мен се увеличи много повече, когато забелязах изражението на отеца щом чу оплакването ми!

Страхът, безпокойствието си личеше на лицето му...

- Спокойно, няма нищо нормално е след смъртта на Ива. Личи си, че си го преживял тежко... това е...

Не знам защо, но не вярвах в думите му... просто си личеше, че нещо не е наред!

В ‘’Night Club’’ :

Кларк както винаги беше там и флиртуваше с поредната к*чка приел за вечерта...

В този момент Сайкъл влезе в клуба, огледа се и повика една от танцьорките...

- Ще ми направиш ли една услуга? – Сайкъл.

- За такъв сладур като теб – ВИНАГИ! – Рай (танцьорката).

- Искам да съблазниш онзи нещастник ето там, а после го накарай да отидете у вас, аз ще бъда там и ще си свърша работата...! – Сай.

- Хубаво, но това ще ти излезе соленичко... – Рай.

- Колко искаш? – Сай.

- 100$ - Рай.

-Хубаво имаш ги, само си свърши работата добре! – Сай

 

Вкъщи:

Тъкмо, когато се унасях и бях на път на заспя се чу странен звук, идваш от банята...

Станах и с плавни стъпки по скърцащия под се отправих към вратата...

Отворих вратата... гледката бе ужасяваща! Загубих съзнание…

В ‘’Night Club’’:

- Ей ти... сладурче, ела насам... искам да ти покажа нещо...! – Рай.

Всички познаваме Кларк, не би изкушил да отговори на поканата на една привлекателна дама и разбира се, прие...

- Последвай ме, ще те отведа вкъщи и ще се позабавляваме?... - Рай.

- Съгласен съм, бонбон такъв ! – Кларк.

В болницата:

Не знам как точно съм се озовал тук... нито как, нито кой ме е довел...

- Как се чувстваш, Тайлър ? – Доктор.

- Добре съм, може ли да си ходя... – аз.

- Можеш, нищо ти няма, можеш да си спокоен! – Доктор.

В Църквата:

- Боже, прости ми, че излъгах младия Тайлър, но той не трябва да знае какво се случва с него...

Ще се уплаши, така е по-добре. Как точно трябваше да му кажа, че ангелските му сили го напускат...?

Как да му кажа, че скоро няма да помни нищо от живота, който е живял? – Агуас (отеца).

 

Вървейки към вкъщи всичко ми се въртеше...

Черната течност от носа ми продължаваше да тече...

А гледката от банята ми беше пред очите...!

- Какво ми става, господи?! Нещо не е наред с мен...

Надявам се отец Агуас да не е скрил от мен... - говорех си аз!


© Данчо Григоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви и да на 15 съм
  • Човек... ако наистина си на 15 моите поздравления...прозата ти наистина е много добра. На места има неща за доизкусуряване, но идеята на разказа ти е наистина чудесна. По принцип не съм привърженичка на прозата, но ще ми е интересно да дочета това до край. Успех с творенето!
  • Сега вече ме заинтригува! Очаквам следващата част с нетърпение!
Random works
: ??:??