Анунаки- 1 ( Порталът ) - първа част

Действащи лица:

ЕН ЛУГАЛ - губернатор на Синята планета

ЕНЛИЛ - учен

ИНА - съпруга на Ен Лугал

ЕН АСАЛЛУХИ - генерал

ГИГ - търговски представител

АГАКУ - правнук на Ен Лугал

ЗИСИ РОБОТ - секретар на Агаку

" В началото бе словото...

Образ и подобие... "

                                                           ПЪРВА СЦЕНА

( Някога, някъде... Резиденцията на губернатора, на анунаките, на Синята планета. Резиденцията преставлява огромна стъклена сфера, от която се вижда почти всичко - флора, фауна, небето... )

ЕН ЛУГАЛ: ( сам) Каква досада? Да бъдеш главнокомандващ и същевремено да се чувстваш и като затворник. Природата и въздуха на тази планета са ни чужди. Учените още не откриха по- нов начин и нормално да си вършим работата, и нормално да си отпочиваме. Дотегнаха ми стъклените сфери, а и за да излезеш навън трябва да си със специална маска.     ( Влиза ученият Енлил )

ЕНЛИЛ: Приятен ден, Ен Лугал!

ЕН ЛУГАЛ: По- скоро скучен, както винаги!

ЕНЛИЛ: Имам важна новина! Порталът е започнал да се затваря и до два цикъла ще се затвори напълно!

ЕН ЛУГАЛ: И кога ще се отвори пак?

ЕНЛИЛ: Това не можем да знаем!

ЕН ЛУГАЛ: Как така? Знаете за колко време ще се затвори, а не знаете кога ще се отвори!

ЕНЛИЛ: В Космоса има твърде много явления, които не могат да бъдат обяснени от науката! Може само да се предполага! В случая с нашия портал нещата са такива! Отваря се и се затваря неизвестно кога! Появата му е магия, поне засега! Няма определен цикъл, но при появата му знаем за колко време се разтваря напълно и също така знаем за колко време се затваря, защото можем да изчислим скоростта, която е еднаква и в двата случая! И тъй като имаме полза от него, не бива да казваме " Защо се появява? " ! Нека го наричаме " Космически дар " ! Път, който скъсява огромните разстояния между галактиките!

ЕН ЛУГАЛ: Оооу! Съвсем ми се замая главата! И какво трябва да правим сега? Да се връщаме у дома?

ЕНЛИЛ: Това е най- добрият вариант! Иначе не знаем колко дълго време ще бъдем откъснати от нашата цивилизация!

ЕН ЛУГАЛ: Възможно ли е порталът да не се отвори повече?

ЕНЛИЛ: Възможно е! До сега се е отварял четири пъти и сме използвали природните ресурси на тази планета! И научни изследвания сме правили! Всяка слънчева система трябва да бъде изучавана, а тук има и живот!

ЕН ЛУГАЛ: Добре! Аз съм само войник и не разбирам много от наука и от икономика!

ЕНЛИЛ: Трябва да бъде направен план за евакуация!

ЕН ЛУГАЛ: Разбира се! Всъщност ще приложим стария план, с някои изменения, от които ще има и недоволни!

ЕНЛИЛ: Винаги е било така! Бих искал да вземем и малко адами, но забраната на правителството на Петдесетте е категорична! Никакви адами на Нибиру!

ЕН ЛУГАЛ: Научните среди се гордеят с тях! Те са вашето най- добро постижение в генното инженерство! И все пак не се е получил изцяло желания резултат!

ЕНЛИЛ: Да! За голямо съжаление! Трябва постояно да бъдат контролирани! Достигането до сегашния им вид и психика е отнело страшно много време и опити на нашите учени! Изпипани са доста неща! Тялото им е съвършен инструмент за работа! А да научиш твар от далечна галактика да говори... това си е постижение! Все пак в тях има и наши гени! Около 223!

ЕН ЛУГАЛ: Даденият им шанс на нашата планета се оказа провал! Забраната да влизат в Свещенния храм бе нарушена от тях и бе осквернен от пръстите им кълбовидният магически кристал! Някои казват, че се е дължало на първоначалния им примитивен нрав, в който се корени любопитството!

ЕНЛИЛ: Не само любопитството! За адамите е характерно и нещо друго! Те умеят да копират неща, които видят у другите видове! И то много добре!

ЕН ЛУГАЛ: Какво ще стане с тях, когато отпътуваме? Ще се справят ли сами?

ЕНЛИЛ: Ще се справят! Интелекта им е на прекалено високо ниво за тази планета! А и тя е предостатъчно плодородна и богата на животински видове! Организма на адамите е пригоден да консумира плодове, зеленчуци и дори месо!

ЕН ЛУГАЛ: Според теб наученото от нас ще го усъвършенстват ли при положение, че не им оставим никакви инструменти? И още ,щом имат наши гени възможно ли е да достигнат до сравнително добро цивилизационно ниво?

ЕНЛИЛ: Не ги надценявайте толкова! Съмнявам се! Комбинирайки и експериментирайки, съвсем случайно са се получили неща като това: всеки за себе си да бъде оригинален т. е. като образ и характер! В  малко случаи има синхронизиране! Различието води до неразбирателство! В миналото и ние сме имали този проблем, но Петдесетте са ни научили да се придържаме към единството! Е, винаги има недоволни, но общата идея е на първо място! Забелязл съм още, че адамите не се понасят и расово! И разпределенията им по работните бази на географски принцип е продиктувано от това! Прави впечатление, че и речта им от ден на ден все повече започва да се различава! Расовата нетърпимост и трудната комуникация са голяма пречка и неизбежно водят , често пъти, до конфликти!

ЕН ЛУГАЛ: Тези фактори наистина трудно де преодоляват!

ЕНЛИЛ: За преодоляването им е нужен много дълъг самостоятелен житейски опит от вражди и болка! Най- добре ще разберем колко струват при следващото идване тук!

ЕН ЛУГАЛ: Представи си: Идваме след 200 цикъла и гледай- адамите, почти. на нашето развитие!

ЕНЛИЛ: Ен Лугал, несериозно е! Без нас те са само примитивни твари мислещи за храна и оцеляване чрез ненаситна сексуалност, която ще води до бързата им популация! Регулирането, на което ще бъде от болести и от безпощадни, кръвопролитни  конфликти за територии и храна!

ЕН ЛУГАЛ: Защо не можем да дишаме без маски, а те могат?

ЕНЛИЛ: По- висши сме като мисъл, но телата ни са по- нежни от техните! За разлика от нас те са по- пригодливи към жива околна среда с различна степен на кислород! При нас тези степени са ограничени!

ЕН ЛУГАЛ: А видях, че могат и да плуват във водата!

ЕНЛИЛ: Да! Достатъчно! Да се оправят вече сами! Чака ни път! До нова среща! ( излиза )

ЕН ЛУГАЛ: ( сам ) Порталът се затваря. Връщаме се у дома. ( Влиза спругата на Ен Лугал - Ина с две адамки )

ИНА: Мили мой, гледай! Нова маска... имитираща глава на съблезъб! Харесва ли ти? Стилна ли е? 

ЕН ЛУГАЛ: Разбира се! Маските с животински глави, сякаш, са някакъв експеримент, а не мода! Когато адамите видят черна военна маска, примират от страх! Ха- ха! Едните маски за тях са лоши, а други- добри! Лошите господари, добрите господари! Но не след дълго време ще са само декорация! Спомен от пребиваването ни тук- и за нас, и за тях... може би!

ИНА: Защо говориш така? Уволниха ли те?

ЕН ЛУГАЛ: Не! Порталът се затваря! Прибираме се вкъщи!

ИНА: Чудесно! Но, мили, не можем да вземем с нас нашите адами! Забранено е... нали! А моите адамки са толкова сладки! Научих ги да танцуват! Само гледай! Танцувайте, танцувайте! Танцувайте, Танцувайте!

ЕН ЛУГАЛ: Мила, моля те... достатъчно! Върви и приготви, каквото ще е нужно!

ИНА: Добре, мили! Добре! Хайде, милички, да вървим! ( излизат )

ЕН ЛУГАЛ: ( към компютъра ) УМ, свържи ме с генерал Ен Асаллухи!

УМ: Връзката е осъществена!

ЕН ЛУГАЛ: Извънредна ситуация! Порталът се затваря! Свиквам извънредно събрание! Събранието ще се състои в Генералния щаб на армията!

ЕН АСАЛЛУХИ: Слушам, ще съобщя и на останалите членове от Управата! Край!

ЕН ЛУГАЛ: УМ, корабът ми да бъде готов с курс към Генералния щаб на армията!

УМ: Корабът ви е готов с курс към Генералния щаб на армията!

ЕН ЛУГАЛ: Перфектно, УМ! ( излиза )

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...