Аре стига, бе! – 14
3 min reading
Аре стига, бе! – 14
Както и да е!
Изписаха ме благополучно от болницата, с разните му там формалности и с попълнени документи в ръка, необходими ми за застраховка злополука.
Прибрахме се с дъщеря ми у дома.
Нашите се побъркаха и не спряха да бълбукат и да ръкомахат. От факта, че съм разделена, или от това, че бях в болница... така и не разбрах.
След два дни, които преминаха в купуване на нови бански, кърпи и всевъзможните му там принадлежности за плаж за мен и дъщеря ми, бяхме готови и започнахме да тъпчем куфарите.
– Маме, искам да отидем на море с влак – помолва ме дъщеря ми – никога не съм пътувала във вагон и ще ми е интересно.
– Добре, ще купя билети онлайн за спален вагон до Варна – обещавам аз. – Ти никога не си пътувала и с каруца...
– Стига де... – смее се тя – чула съм, че влаковете приличат на каруци.
Какво можех да ѝ отвърна... влак е все пак, не автомобил.
На другия ден поръчах такси до гарата, то дойде, натоварихме багажа и се качихме. Новата централна гара в София ми се понрави след ремонта; и на дъщеря ми също.
– ... бързият влак от София за Варна заминава от втори коловоз в 23,10 часа... – дочувам гласа на диспечерката по високоговорителите в залата за чакащи, заминаващи и пристигащи пътници.
Дианчето се заслушва в гласа, свива устни и започва да имитира:
– ... бързият влак заминава от пети коловоз. От пети коловоз заминава изключително бързо... бързият влак за Варна.
И двете се засмяхме искрено и от сърце... бяхме в отлично настроение. Заминавахме на море.
Качихме се във влака, настанихме се в едно спално купе и сладко-сладко се отпуснахме на леглата.
Но спи ли се като хората във влак? Друса, скърцат колела и люто клати напосоки, така както „клати“ неопитен тийнейджър.
Диана заспа дълбоко и даже не стана и до тоалетна.
Е, в името на истината и аз дремнах.
В просъница дочувам как железните колела на влака гадно и продължително заскърцват. Трябва ли това да са спирачки?
О, Боже!
Отварям очи и какво да видя... железопътната гара на Варна.
„Тръгвам след Кирил... и дано не сбъркам. Този чернокоско спомена, че лятото ще работи като охранител на разменни начала в „Мол Варна“. Ще го открия. По дяволите... искам... искам романтична връзка с него. Дали сексуалният ми живот на омъжена и вече отхвърлена жена... не свърши с изневярата на съпруга ми? Кой ще ме иска сега... с пораснала дъщеря, с бръчки по лицето и „бъдещо“ разведена? Въпросът е в това – дали той обича неговата Деси... по-точно колко я обича? Ако му пука за нея, ще си позволи ли романтична връзка с разделена жена?“
Аре стига, бе!
Дали не се качих на бързия влак на курвалъка?
***
© Сър Димитри All rights reserved.
