16.08.2017 г., 20:43  

Аре стига, бе! – 14

1.3K 0 5
3 мин за четене

Аре стига, бе! 14

 

  Както и да е!

  Изписаха ме благополучно от болницата, с разните му там формалности и с попълнени документи в ръка, необходими ми за застраховка злополука.

  Прибрахме се с дъщеря ми у дома.

  Нашите се побъркаха и не спряха да бълбукат и да ръкомахат. От факта, че съм разделена, или от това, че бях в болница... така и не разбрах.

  След два дни, които преминаха в купуване на нови бански, кърпи и всевъзможните му там принадлежности за плаж за мен и дъщеря ми, бяхме готови и започнахме да тъпчем куфарите.

  – Маме, искам да отидем на море с влак – помолва ме дъщеря ми – никога не съм пътувала във вагон и ще ми е интересно.

  – Добре, ще купя билети онлайн за спален вагон до Варна – обещавам аз. – Ти никога не си пътувала и с каруца...

  – Стига де... – смее се тя – чула съм, че влаковете приличат на каруци.

  Какво можех да ѝ отвърна... влак е все пак, не автомобил.

  На другия ден поръчах такси до гарата, то дойде, натоварихме багажа и се качихме. Новата централна гара в София ми се понрави след ремонта; и на дъщеря ми също.

  – ... бързият влак от София за Варна заминава от втори коловоз в 23,10 часа... – дочувам гласа на диспечерката по високоговорителите в залата за чакащи, заминаващи и пристигащи пътници.

  Дианчето се заслушва в гласа, свива  устни и започва да имитира:

   – ... бързият влак заминава от пети коловоз. От пети коловоз заминава изключително бързо... бързият  влак за Варна.

  И двете се засмяхме искрено и от сърце... бяхме в отлично настроение. Заминавахме на море.

  Качихме се във влака, настанихме се в едно спално купе и сладко-сладко се отпуснахме на леглата.

  Но спи ли се като хората във влак? Друса, скърцат колела и люто клати напосоки, така както „клати“ неопитен тийнейджър.

  Диана заспа дълбоко и даже не стана и до тоалетна.

  Е, в името на истината и аз дремнах.

  В просъница дочувам как железните колела на влака гадно и продължително заскърцват. Трябва ли това да са спирачки?

  О, Боже!

  Отварям очи и какво да видя... железопътната гара на Варна.

  „Тръгвам след Кирил... и дано не сбъркам. Този чернокоско спомена, че лятото ще работи като охранител на разменни начала в „Мол Варна“. Ще го открия. По дяволите... искам... искам романтична връзка с него. Дали сексуалният ми живот на омъжена и вече отхвърлена жена... не свърши с изневярата на съпруга ми? Кой ще ме иска сега... с пораснала дъщеря, с бръчки по лицето и „бъдещо“ разведена? Въпросът е в това – дали той обича неговата Деси... по-точно колко я обича? Ако му пука за нея, ще си позволи ли романтична връзка с разделена жена?“

  Аре стига, бе!

  Дали не се качих на бързия влак на курвалъка?

 

***

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сър Димитри Всички права запазени

© Сър Димитри 2017
© Copyright

Коментари

Коментари

  • Прекрасна Катя, финалното изречение е от казани думи на една известна поп фолк Дива. Лично ги чух... честно... и ги включих в поредицата. Не знам, дали така се изразяват 35 годишните жени...
    Да, аз съм мъж и снимката е моя....
    Прочетох твой разкази... и според мен добре разказваш от мъжка гледна точка.
    Благодаря ти... за: "Имаш чувство за хумор, а това си е талант".
    Ще черпя... ако някога се видим.
    Поздрави от мен!
  • Финалното изречение те издаде, че е написано от мъж. Уверявам те жените не мислят така за себе си. Изададе и твоето отношение към героинята ти.
    Сигурно и аз допускам грешки като пиша от мъжка гледна точка, но кой да ми каже?!
    Като цяло ми хареса. Имаш чувство за хумор, а това си е талант.
  • Ей човек. Уникална атмосфера - все едно бях там. Браво!
  • Прекрасна Надежда... радвам се, че съм докоснал нежните струни на твоята душевност. Благодаря за комента!
    А, Мимето какво я чака на морето... леле... хайде... да не ти казвам ... ти се досещаш
  • Изчетох всички премеждия и трепети на Мимето, на един дъх! Благодаря за удоволствието, Сър!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...