10 min reading
Арменецът
Глава първа
Дребната прегърбена фигура на стареца все по-често се срещаше по тесните улици в центъра на Варна. Старо, протрито на ръкавите и яката, палто обгръщаше тялото му и му придаваше още по-безформен вид. Сякаш беше шито за много по-едър човек. На главата си носеше неизменното таке, или барета, както той наричаше шапката, която зиме и лете покриваше плешивата му глава. Тя беше голяма и несъразмерна спрямо дребното му тяло. Беше слаб и кокалест, а лицето му скулесто, с доста груби черти. Високо чело и малки зачервени очи, които изглеждаха огромни зад дебелите стъкла на допотопните му очила дооформяха незабележимата му фигура. Сякаш имаше не очила, а лупи на очите си. Зрението му беше много слабо и трябваше да носи очила с много диоптри, за да чете. А четенето беше единственото му занимание в живота. Малцина знаеха истинското му име и го наричаха ”арменецът”. Не беше общителен и толкова малко се беше усмихвал в живота си, че всеки опит да го стори обезобразяваше лицето му ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up