А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, предпочетоха да отидат наготово в друга държава, където тамошното население вече е изградило своето общество. Със сигурност и те са претърпели трудности, имали са неудачи, кризи и всичко, което съпътства живота. Ама са се справили. Не знам по какъв начин, но си имат своя ред и спокойствие.
Та думата ми беше за някои от нашите хора, заживели в хубавите и спокойни страни. Върнат се тук за някой и друг ден и почват да бърчат нос от погнуса – народът злобен, лицемерен, егоистичен, двуличен, гаден и каквото ви дойде на ум. Нали казват, човек търси себеподобните си… Най-вероятно тези хора по природа са такива и е естествено да се обграждат с подобни на тях. Не познавам ”слънчев” човек, който да у ...