Аз и музиката
Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си.
Аз обичам музиката. Тя превзе душата ми изцяло. И сега на къде?
Изгубих се и не мога да намеря правилният път, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Мислех си, че тя е тук, за да ме спаси, но чак сега разбирам, че заради нея съм изгубен.
Аз прозирам дълбочината на всичко това и не мога изплувам.
Сърцето ми е вярно на нея - не бих я предал.
Трябва ли да съжалявам - за всичко, което ми причини,
заради години, които си отидоха.
Седя си на една пейка, отново сам. Кой да ме избави от това ми състояние.
Тихо и чисто е. Усещам зеленината под ноздрите си.
Заслушвам се, нея чувам. Навярно и тя си е отишла,
за да ми покаже, че трябва да подредя мислите си.
Аз навярно съм тук, за да разбера, защо съм сам.
Но преди това ще я послушам за последно,
защото би ми липсвала ужасно много, ако си отиде завинаги.
Та тя е всичко, което ми остана.
© Андрей Иванов All rights reserved.
