На границата между Деня и Нощта - неутралната зона.
Ти си сам на калната улица...
Хората храчат отгоре ти, подритват те и отминават.
Ти си позор за обществото. Нищо.
Само след един час градът щеше да заработи с ритъма на прилежен работник. Слънцето вече изкачваше небесната стълба и се надяваше да навлезе поне днес с усмивка в своето ежедневие. След като изкачи и последното стъпало, То обгърна града с ласкав поглед. Изглеждаше като загрижен баща, който за пореден път иска да се увери в благополучието на децата си. Вгледа се във все още заспалия град. Из улиците не се разхождаха дори котки. Надникна през ЕДИН прозорец. Нямаше завеса и много лесно можеше да се разгледа обстановката вътре. Имаше легло с нощна лампа до него, която раздаваше слабата си светлина може би с радост. Срещу прозореца на стената отсреща висеше кой знае защо накриво картина. Слънцето се вгледа в нея. Беше гробище. Изглеждаше зловеща, лъхаше студ и страх. Старо гробище.засмърдя му на труп.По средата на стаята имаше в ...