Apr 5, 2013, 8:13 AM

Бабини вълнения

  Prose » Others
728 0 1
1 min reading

Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладняваше значително. Тя можеше и да не вижда друго, но виждаше собствения си дъх. Всичко беше побеляло от снега, а нейните коси бяха побелели от старост, и все пак изглеждаше, сякаш носи снежна шапчица. Отвъд мръсната преграда, която представляваше прозорецът, прехвърчаха сгради и светлини. Всъщност и това не е съвсем вярно, освен ако представата ви за бързина не включва охлюв и счупен реактивен двигател. Дори бащината каруца, за която си спомни от детството си, се движеше по-бързо от този автобус, дори се клатеше по-малко и не миришеше толкова. За нещастие, освен този носталгичен проблясък, тя не можеше да се сети за нищо друго, дори за точния си адрес. Въпреки всичко, по измъченото ù лице се четеше надежда: надежда, че ще слезе, където трябва и ще намери дома си, надежда, че ще доживее през този Ад и ще стигне заветната спирка. Изведнъж бабата грабна огромните бидони с туршия и подскочи. През мръсотията тя различи нещо познато: остатъци от спирка и стърчащи железа. С пъргавината на планинско козле тя изхвърча от автобуса и се изгуби в тъмнината. Пътниците, които, според автора на този текст, до този момент са анализирали крехката структура на старческата ù костна система, останаха зяпнали, изумени от скоростта ù, чудейки се как успява да пренесе такъв товар, щом кокалите ù едва издържат собственото ù тегло. Никой не я видя повече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хелене Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...