Бай Ганьо в МОЛ-а
1 min reading
|
БАЙ ГАНЬО В МОЛ-а
Нямаше начин да не го забележа, защото такъв лакът ми заби в ребрата за да ме изпревари на ескаватора, че дорде се присвивах и поемах жадно постъпващият на малки порции в дробовете ми въздух, той вече беше на средата на движещата се пътека. Явно, скоростта й му идеше бавна за темперамента, щото продължаваше да крачи широко по нея и да блъска с лакти, и оставя превити и други по пътя си нагоре. Тук го изгубих от поглед, но за малко, защото автоматично се обърнах в посоката от където изсвистя остро изсвирване, последвано от подвикването: - Ади, ма жена, кво се замота пак там... Беше пак той, наведен над перилата и ръкомахащ с едната си ръка в посока партерния етаж. Сега вече имах дъх и време да го огледам: 35-40 годишен шкембелия, със запотена и спластена в разпилени къдри мазна косица, в изпънат отпред и увиснал отзад, раздърпан и ликьосан потник с надпис СССР, шарени бермуди и изтънени откъм петите джапанки. С пухкавите си пръсти държеше фунийка шоколадов сладолед, част от който украсяваше околоустието му, друга на редки капчици декорираше пода между разкрачените му крака, а трета част прелиташе оттатък перилата и се губеше между хората от партера. Огледът ми приключи ненадейно, защото с писъка – тате, чакай – покрай мен прелетя малко копие на моят обект на наблюдение, като остави част от своята фунийка с шоколадов сладолед под формата на огромна запетайка по ленената ми риза. Не сварих и да протестирам, защото вниманието ми бе изцяло ангажирано със случващото се: - Ела, тати, сега докат’ се мота там оная шматка, майка ти, да видиш кеф и половина - задърпа детето за ръката по-едрият екземпляр и след секунди двамата се бяха пльоснали на масажните кресла. Бащата пусна двете монети и двамата наслаждавайки се на вибрациите, заоблизваха от пръстите си остатъците от лепкавия шоколадов сладолед. Не се въздържах, извадих мобилния и ги щракнах. Възрастният ме усети, но вместо да се разгневи, разтвори в широка усмивка шоколадовата си уста и се провикна: - И да ни курдисаш във Фейса, ей! |
© Лордли Милордов All rights reserved.
