19.08.2014 г., 19:07 ч.

Бай Ганьо в МОЛ-а 

  Проза » Хумористична
1017 0 8
2 мин за четене
БАЙ ГАНЬО В МОЛ-а 
 
 
Нямаше начин да не го забележа, защото такъв лакът ми заби в ребрата за да ме изпревари на ескаватора, че дорде се присвивах и поемах жадно постъпващият на малки порции в дробовете ми въздух, той вече беше на средата на движещата се пътека. Явно, скоростта й му идеше бавна за темперамента, щото продължаваше да крачи широко по нея и да блъска с лакти, и оставя превити и други по пътя си нагоре.
Тук го изгубих от поглед, но за малко, защото автоматично се обърнах в посоката от където изсвистя остро изсвирване, последвано от подвикването:
- Ади, ма жена, кво се замота пак там...
Беше пак той, наведен над перилата и ръкомахащ с едната си ръка в посока партерния етаж. Сега вече имах дъх и време да го огледам: 35-40 годишен шкембелия, със запотена и спластена в разпилени къдри мазна косица, в изпънат отпред и увиснал отзад, раздърпан и ликьосан потник с надпис СССР, шарени бермуди и изтънени откъм петите джапанки. С пухкавите си пръсти държеше фунийка шоколадов сладолед, част от който украсяваше околоустието му, друга на редки капчици декорираше пода между разкрачените му крака, а трета част прелиташе оттатък перилата и се губеше между хората от партера.
Огледът ми приключи ненадейно, защото с писъка – тате, чакай – покрай мен прелетя малко копие на моят обект на наблюдение, като остави част от своята фунийка с шоколадов сладолед под формата на огромна запетайка по ленената ми риза. Не сварих и да протестирам, защото вниманието ми бе изцяло ангажирано със случващото се:
- Ела, тати, сега докат’ се мота там оная шматка, майка ти, да видиш кеф и половина - задърпа детето за ръката по-едрият екземпляр и след секунди двамата се бяха пльоснали на масажните кресла.
Бащата пусна двете монети и двамата наслаждавайки се на вибрациите, заоблизваха от пръстите си остатъците от лепкавия шоколадов сладолед.
Не се въздържах, извадих мобилния и ги щракнах. Възрастният ме усети, но вместо да се разгневи, разтвори в широка усмивка шоколадовата си уста и се провикна:
- И да ни курдисаш във Фейса, ей!
 
 

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет Ина, описал съм ги и на плажа и на ски
  • Има литературна стойност стихото ти, Гери, защото има оригинална идея, оригинален подход за представянето й, оригинален изказ и емоцшонално въздействие, но едва ли порчевист би го оценил.

    Весел ден, Никол
  • Смешно, но за съжаление такива хора ги има почти навсякъде. Разказът е много хубав. Личи си, че създателят му си има талант.
  • Ех, Калли, кога Бай ти Ганя е имал интелекта, нужен за самоирониране. Право е детето гадно е, защото "всички са маскари"!
    Много има за снимане Сеси и ще задръстя сайта с jp-еци, Нели
  • То да се чудиш кой по напред да снимаш! Поздравления за разказчето!
  • Искаме снимката и тук, не само във фейса.
  • Има и смешен плач,Вики
  • Много успешно си пресъздал съвременната версия на класическия образ. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??