Бай Мишо
Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 годишен мъж. Арматурист. Не много едър, но снажен. Внушава сила. И скромен. Някак, нарочно привежда рамене, за да се доближи до теб и да видиш усмивката му. А той да види теб. Едни такива, добри, усмихнати очи. Да! Би трябвало да е пенсионер. Може и да е. Не знам. Но, работи. На пълен работен ден. Плете арматурни мрежи, отговаря за арматурния двор. Видях ги на мотокара, на стрелата, до като разтоварваха арматура, тичаше в обедната почивка да „заглади” бетона на някого си... Така! На бързо! Познавам го вече месец. Не го видях седнал. Не го видях мрачен. В двора има две котки, които е осиновил. И други ги хранят, но те си знаят него. Живеят си при железата и чакат той да дойде. Та... такъв е Бай Мишо! Разбирам, че си е Бай! И като майстор, и като човек, и заради възрастта. Голям във всяко отношение! Приисква ми се да му се поклоня с признателност, за дето е такъв, но ще го притесня. За това, ще го увековеча с думи. Той няма и да знае, но който прочете ще знае. Има един Бай в Севлиево! Казва се Мишо!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
