Plevel (Силвия Илиева)

След сто лета 🇧🇬

Разправят, че си луд и див.
И лош и черен ,като дявол.
Че търсил си ме в сто жени.
Де никне цвете си отравял.
А аз стоях съвсем сама. ...

Poetry

2018-07-14T04:49:41+03:00 4.3K 46 84

Светулка в бутилка 🇧🇬

Когато животът го къпеше в мрак,
той се влюби във малка светулка.
Пиян от надежди забрави, че грях
е да тикнеш свободата в бутилка.
Вечер късно с пребити мечти, ...

Poetry

2017-05-25T11:24:43+03:00 3.2K 47 91

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Изсънувах те. Във всякакви откачени варианти. Ти си химера. Утопия. Планета, на която няма живот.Ти си някакъв... има те там някъде, но какъв си точно, кой си? Не знам. Вече се страхувам и да разбера. Преди се обвинявах, пишех ти писма и ги пусках в произволни пощенски кутии. Празнувах ти рождените ...

Prose » Letters

2018-03-02T18:45:35+02:00 2.2K 26 22

Жената на гробаря 🇧🇬

До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...

Poetry

2019-03-11T16:05:47+02:00 4.2K 43 76

Простичко казано 🇧🇬

Не ме кори - как вехна да те стопля,
с дъха си парещ под това дърво.
Валях те дълго , целият си мокър.
Попита ме: „ Дошла ли си с добро?“
Дойдох, защото ме повика. ...

Poetry

2018-09-02T18:22:59+03:00 1K 25 30

Selected works

След сто лета 🇧🇬

Светулка в бутилка 🇧🇬

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Жената на гробаря 🇧🇬

Простичко казано 🇧🇬